Ето защо през седмиците, които последваха избора на Ардицоне, дон Емилио Гризанти не можеше да мисли за нищо друго освен за това, разколът, настъпил по време на съвета на фамилиите, да не прерасне в открита война. И при все че още никой не бе зарегистрирал проява на враждебни действия, нямаше никакво съмнение, че както дон Анджелино Феранте, така и Ардицоне се подготвят за стълкновение.
От своя страна дон Анджелино бе решил да заеме изчаквателна позиция и да пристъпи към действие едва тогава, когато е сигурен, че ще удари точно в целта. Още една погрешна стъпка щеше окончателно да го постави в изолация, а фамилията му сега не можеше да си позволи подобен риск.
Независимо от постоянното състояние на бойна готовност животът в имението отново бе приел ежедневния си ритъм. Адвокатът се бе върнал от Милано, където беше уредил положението на Бенито. Междувременно комикът вече бе успял да дебютира с чисто новата си трупа и дори беше постигнал известен успех. Нямаше съмнение, че Бенито щеше да стане известно име в артистичния свят, още повече, че когато му дойдеше времето, щеше да се появи и човекът, готов заради него да финансира филм, който окончателно щеше да го изведе във висока орбита.
Масимо беше в Ню Йорк и вече бе изпратил едно писмо, в което имаше и два реда от Лучано, написани, за да напомни на баща си, че ако се появят някакви проблеми, независимо от момента той веднага би дошъл да му помогне. Дон Анджелино бе посрещнал с усмивка това предложение и нищо повече: отдавна вече реакциите на сина му бяха престанали да го учудват.
Дните ставаха все по-студени и Кармела вече бе прибрала стола от градината. Дон Анджелино продължаваше да не излиза от къщи и прекарваше по-голямата част от времето си затворен в кабинета, където приемаше посетители, даваше нареждания и четеше. От година насам беше възвърнал интереса си към Библията и страниците й го изпълваха с възторг. Сякаш се опитваше да преоткрие себе си в контакта с неповторимото слово на тази книга, която впрочем му се струваше твърде близка до самия него. Когато не беше зает с консервната си фабрика, Лука често идваше в кабинета, сядаше срещу него, изтягаше се на стола, слагаше ръка зад тила си и с часове съзерцаваше сенките, пълзящи по тавана.
В друг момент дон Анджелино вероятно би решил, че племенникът му е изнервен от очакването, но преди няколко дни бе научил нещо, което го разтревожи. Хората му бяха забелязали Лука да язди на няколко километра от имението заедно с племенницата на маркиз Федерико Шана. Дон Анджелино познаваше маркиза, чиито земи бяха в съседство с имението му, но никога не беше виждал неговата племенница. Никола д’Амико го информира, че девойката е изключително красива, учи в някакъв колеж във Флоренция и гостува на чичо си един-два пъти в годината. При едно от последните си гостувания беше срещнала Лука и двамата си бяха допаднали. Изглежда, сега отношенията им бяха стигнали дотам, да излизат заедно на лов.
Преди да овдовее, дон Анджелино все още беше в състояние да приема своите сътрудници като напълно самостоятелни и независими в интимните си отношения. Естествено, жените съществуваха и за неговите хора и това се виждаше на всяко празненство, когато се появяваха заедно с децата, но те сякаш се числяха в една друга, по-второстепенна категория и заемаха в съзнанието му твърде незначително място. С други думи, никога не се бе случвало някой от хората му да се яви пред него и да му каже: „Дон Анджелино, позволи ми да ти представя годеницата си.“