И ето че сега внезапно си даде сметка, че след безразсъдната женитба на Лучано за онази американка, сега и Лука, който никога не говореше по тези въпроси, но беше замесен от същото тесто, се разхождаше с някакво момиче, което дори не беше от тяхната черга, а учеше във Флоренция, макар и в църковен колеж, и чичо й бе благородник. Какво ли й бе разказал за живота си и как му даваше сърце в такъв момент да се разхожда с нея, а после да идва в кабинета му, да сяда срещу него и скръстил ръце на тила си, мълчаливо да мечтае? Какво уважение можеше да изисква от хората, след като не се срамуваше да се появява в компанията на тази госпожица и пред очите им да я учи как да стреля по врабците? Нима това беше съшият човек, на когото се бе надявал да го наследи?
Дон Анджелино си каза, че може би е отдал прекалено голямо значение на тази връзка. Вероятно не ставаше въпрос за някаква романтична история. И все пак, ако Лука наистина беше така твърд, за какъвто го бе мислил, как можеше да гледа толкова сериозно на подобна история? Изглежда, светът наистина се бе променил, без той да усети. Разбира се, той вече бе стар и можеше с месеци да стои сам в голямата къща. Имаше други неща, които изпълваха или лишаваха живота му от съдържание, докато Лука беше едва на тридесет години и вероятно не му беше съвсем леко с фабриката, но, слава богу, вече беше богат и можеше да се каже, че дори е преуспял. Ако чак такъв огън му гореше в панталоните, нищо не му пречеше да си избере жена, да се ожени и да й направи няколко деца, без това да го отклонява от важните неща! А вместо това какво прави той? Тича по някаква си племенница на маркиз, която на всичкото отгоре няма нищо общо с техния свят! За втори път усети, че го обзема гняв. Погледна племенника си и установи, че видът му издава пълна душевна хармония. Стана от стола и напусна стаята. Излезе на двора и отиде да отвърже кучетата. Радостният лай, с който двете животни го посрещнаха, разведри мислите му. Бианко и Неро хукнаха към задния двор и той остана на вратата да ги чака.
Съвсем други мисли занимаваха Лука в този момент. Питаше се защо, по дяволите, не се бе научил досега да кара ски и си даваше сметка, че ако си беше задал този въпрос на глас, щеше да изпита срам от себе си.
Връзката му с Атилия го изпълваше с възторг. За първи път тя го отвеждаше в един друг свят — света извън пределите на онзи дух, който цареше в имението. Този свят му бе напълно непознат. Въпреки че беше родена в Сицилия, Атилия твърде много се различаваше от всички останали девойки, които той познаваше. Дори и начинът по който говореше, беше по-различен. В държанието й се усещаше някакво странно съчетание от наивност и безочие, в които Лука все още не можеше да се ориентира.
Гледаше го в очите и му се смееше заради неговата сдържаност, хващаше с две ръце къдравите му коси и нежно му разтърсваше главата, наричайки го глупчо, след което искаше да се любят. Един ден внезапно го запита дали умее да кара ски и Лука, изненадан от въпроса й, зяпна от почуда. В първия момент не знаеше какво да отговори, но после гордостта му взе връх и от гърдите му се изтръгна всичко онова, което го бе потискало от седмици наред.
— Не карам ски — започна той, — не карам кънки, не играя тенис, дори не танцувам добре, зная няколко английски думи и в образованието си не съм стигнал по-далеч от техникум. Нямам приятели от благородно потекло — продължи на един дъх той, — не познавам реномираните курорти, и хабер си нямам от всички онези изтънчени неща, на които са те учили в колежа, но в замяна на това зная куп други неща, за което никак не съжалявам. Никога не съм отдавал особено значение на жените, освен когато не са били по гръб, и ако умея да яздя и да стрелям, то е само защото винаги съм живял на село, а не защото съм ходил по стрелбища или по хиподруми за милиардери. Притежавам много пари, но никога не съм се главозамайвал от това. Имам някои недостатъци, които не желая да обсъждам, и куп неща, които държа да останат такива, каквито са. Ако те интересува, ще ти кажа още, че никога не съм виждал Капри и не съм се изкачвал на планина, покрита със сняг, така че можеш сама да си отговориш дали ми е минавало през ум да си купувам ски!
Атилия започна да го слуша с лека усмивка, след което погледът й стана сериозен и тя се излегна на тревата. Когато Лука свърши, тя улови ръката му, нежно го привлече към себе си и му каза с лек укор в гласа: