— За кога искате да стане това нещо? — попита той.
— Ако всички сме съгласни, по-добре ще бъде да не губим време — отвърна д’Иполито. — Утре в единайсет елате с госпожата. Заедно ще отидем при нотариуса, който вече е направил оценката и е подготвил всички документи. Изповядваме продажбата, вземате парите и край. От своя страна аз ви давам думата си, че до една седмица никой няма да научи за станалото. А до една седмица, приятелю, можете да сте толкова далеч оттук, колкото си пожелаете.
— Обадете се утре един час по-рано, за да ви дам отговор — каза Мазино и стана от масата.
Едва когато излезе на улицата, си даде сметка, че му предстои да вземе най-съдбоносното решение в своя живот. За момент реши да се престори, че приема предложението на Гаспаре Ардицоне и да го убие, ако ще дори и в кабинета на нотариуса. Успееше ли, щеше да се яви пред дон Анджелино и да му поиска прошка в замяна на главата на врага му. Не биваше обаче да си прави илюзии. Ардицоне нямаше да се яви при нотариуса, а дори и това да станеше, един такъв прибързан жест от негова страна щеше да опропасти живота на Мариуча.
Прибра се в апартамента и влезе в кухнята при Мариуча. Тя беше свършила да глади, беше седнала на масата и с две ръце бе обгърнала глава. Изслуша го, без да го прекъсва, после се сгуши в обятията му:
— Да направим, както ти желаеш. Съгласна съм с всичко, което ти искаш. Не мога повече да живея така.
Разговаряха дълго, като се стараеха сериозно да обмислят всичките възможни варианти. И преди тази среща бяха мислили да избягат някъде, но сега вече това нямаше да бъде бягство на двама влюбени, изпаднали в безизходно положение. Това щеше да бъде заточение, но не заради любовта им, а заради предателството, което се принуждаваха да извършат. Д’Иполито неслучайно им бе дал срок до следващия ден. Той добре си даваше сметка, че ако имаха на разположение малко повече време, двамата щяха да се опитат да избягат преди сделката.
Внезапно Мариуча потрепери. Скочи и едва успя да стигне до мивката. Мазино държеше челото й и когато тя престана да повръща, я взе на ръце и я пренесе на леглото в съседната стая. Случилото се бе нещо повече от реакция на бременността и Мазино прочете ледения страх в очите й, които не се откъсваха от него, докато той я завиваше с одеялото. Върна се в кухнята и сложи чайника да й направи чай. Вършеше всичко механично, само колкото да е зает с нещо, за да не мисли.
Занесе й чая и я изчака да го изпие, след което я съблече и я зави в леглото като малко момиченце. Мариуча доверчиво се опитваше да му помогне, докато я събличаше. Изглеждаше напълно изтощена и сякаш цялата й воля бе парализирана. Сега тя беше съгласна на всичко и тази мисъл го изпълваше с дълбоко смущение, тъй като единствен той трябваше да вземе решения, за които после и двамата щяха да плащат. Стана да си потърси една цигара. Навярно Мариуча си помисли, че той иска да си тръгне, и го погледна с нескрита уплаха:
— Не си отивай — простена тя. — Остани тук. Моля те.
Мазино се съблече, легна при нея и тя веднага вкопчи краката си в неговите. Той погали корема й, чийто плод навярно вече не беше тайна дори и за Гаспаре Ардицоне, прокара ръка по рамената й и изчака, докато усети, че дишането й се успокои. Сега отново бе сам и можеше да продължи мислите си.
Призори вече беше взел решение. Щеше да отиде заедно с Мариуча при нотариуса и по такъв начин щеше да спечели седем дни, които му бяха нужни, за да намери и убие Ардицоне. После щеше да поиска от дон Анджелино разрешение да се ожени за вдовицата на сина му. Дон Анджелино беше мъдър и добър човек и Мазино щеше да се довери на чувството му за справедливост. Но той трябваше да научи истината единствено от него, в противен случай никога нямаше да му прости и отмъщението му щеше да е страшно. Хората му щяха да го хванат и преди да го убият, щяха да му откъснат тестисите, тъй като тъкмо този закон бе престъпил той. Преди няколко години в едно съседно село се беше случило нещо подобно. Един мъж беше прелъстил жената на своя приятел и бе наказан тъкмо по този начин. Екзекуцията му беше предизвикала серия от убийства, които единствено намесата на дон Анджелино бе успяла да спре.