Ардицоне не се изплаши и прие ударите срещу него като истерична самозащита на един дон, доведен до пълно безсилие.
Масимо научи за всички тези неща в Ню Йорк и разбра, че не може повече да стои безучастен. Даде си сметка, че е дошъл моментът да се завърне у дома независимо от това, че баща му предпочиташе да го държи настрана. Ваканцията беше приключила и сега беше длъжен да намери своето място, откъдето да бъде полезен. Наистина никой не искаше такова нещо от него, ала съвестта му диктуваше, че трябва да постъпи точно така. Чувстваше, че за първи път през живота си в този непознат град е намерил нещо, което наистина му принадлежи. Беше се влюбил. И все пак това не бе основание да изостави фамилията.
Обади се на Карол и й определи среща за вечерта. Все още не бяха стигнали до интимност, тя дори не му беше дала повод да й заговори за това, но вече бяха започнали да мислят един за друг в представите си за бъдещето.
Бяха изминали три седмици от вечерта на запознанството им и през това време Масимо се беше убедил, че изживява една прекрасна любов, каквато никога досега не му се беше случвала. Силно желаеше Карол, постоянно се заричаше да я покани в апартамента си или да я последва във вечно недостъпното й жилище и да я обладае, ала когато застанеше пред нея, внезапно изгубваше кураж, оставаше му само нежността и се задоволяваше единствено с целувки. Сега обаче, когато трябваше да си замине, това нямаше да му е достатъчно. Имаше нужда от други спомени, достатъчно силни, за да крепят духа му не само при завръщането му в Сицилия, но и през цялото време, което щеше да прекара там, преди отново да се върне в Ню Йорк при нея. Искаше да остави нещо от себе си на това момиче, което му принадлежеше, но което все още не бе почувствал като изцяло свое, и държеше това нещо да бъде по-осезаемо от една платоническа любов. Напълни портмонето си с пари и излезе с намерението да й избере подарък и да отиде в апартамента й. Вече бе решил да пътува на следващия ден.
На два пъти обиколи всичките улици в центъра, спирайки се на всяка витрина, но не намери нищо, което да му хареса. Купи един грамофон и дузина плочи, но си даде сметка, че не е доволен от избора си още преди да излезе от магазина. Недалече от търговския център, където не прекъсваше човешкият поток, забеляза някакъв магазин, който, изглежда, бе на мода, влезе и веднага избра един гердан. Герданът беше доста дълъг, от малки сребърни плочки и изкуствени камъни. Плати двадесет долара и разбра, че не е направил добър избор, но все пак при мисълта, че Карол ще носи нещо, което той й е подарил, му стана приятно.
Вече беше минало пет следобед, когато си тръгна от Бродуей и се запъти към Пета улица. По това време тя изглеждаше точно така, както брат му я беше описал. Стори му се, че най-красивите американки са се наговорили да дойдат точно тук и точно в този час. Лицата на хората излъчваха спокойствие и навярно те винаги щяха да запазят в себе си тази жизнерадост и тази воля за живот, които Масимо вече бе започнал да чувства като свои. Там обаче, където му предстоеше да се върне, лицата на хората изглеждаха различно и те много бързо научаваха да се борят, за да оцелеят. Реши да вземе такси, но всички го отминаваха, без да спрат. Най-после едно от тях се смили и го взе. Масимо даде на шофьора адреса на Карол, макар да беше сигурен, че няма да я намери вкъщи. Беше решил да се поразходи малко из района и да седне в някой бар, още повече че от плочите ръката му вече беше отмаляла.
Преди да стигнат до сградата, облицована с червени тухли, той видя табелката на един бар и каза на шофьора да спре автомобила. Барът беше препълнен. Мъжете се бяха струпали на бара и вече започваха да се надвикват. На масите покрай стената седяха жени на групи по три-четири и разговаряха. Масимо успя да намери едно свободно място, настани се, остави пакета с плочите на масата и си поръча бутилка бира.