— Ей, момче, трябват ми няколко долара. Дай ми!
Масимо се усмихна. Предполагаше, че негърът ще ги изпие в първия срещнат бар, но това не му влизаше в работата. Чувстваше се благоразположен към цялото човечество, а този негър, застанал пред него с ръце в джобовете на якето си, също беше част от това човечество.
Разкопча палтото си. Негърът го погледна подозрително. Пъхна ръка в задния джоб на панталона си, за да извади портмонето, и за миг му се стори, че негърът скача върху него. Внезапно усети пареща болка в корема и видя изцапания с кръв нож за втори път да се забива в тялото му. И едва тогава разбра, че тук, на тази тъмна улица, смъртта го беше срещнала съвсем нелепо, в най-неочаквания момент. Негърът го гледаше потресен. Това момче, което се гърчеше пред него и го гледаше с разширени от ужас очи, навярно беше бръкнало да извади пистолет, но той се бе оказал по-бърз от него. Беше му поискал само няколко долара, а то бе направило така, че го беше принудило да го убие. Продължаваше да гледа момчето, което се мъчеше да каже нещо, захвърли ножа и се отдръпна настрана, за да избяга от двете ръце, които отчаяно търсеха да се заловят за него, и от очите, които не изглеждаха очи на лош човек. Видя тялото да пада с глух удар на тротоара до боклукчийските варели и хукна да бяга така, както единствено от страх се бяга. Когато стигна до края на улицата, се обърна, но не успя да различи трупа на жертвата си. За малко не се озова под колелата на едно такси. Шофьорът гневно го изпсува.
Двадесет и втора глава
Първо Стефано, а сега и Масимо. Двама от синовете му бяха мъртви. Първият, защото прекалено беше свикнал с насилието, а вторият, защото смяташе, че хората могат да минат и без него.
Дон Анджелино Феранте бе напълно сломен. Бяха му връчили решението на съда, с което го въдворяваха в едно село в областта Трентино, където зимата бе още по-дълга и студена. Властите отказваха дори да го изчакат да се прости със сина си. Лучано щеше да докара ковчега с тялото на Масимо едва след няколко дни, така че той нямаше да присъства на погребението.
Години наред се бе опитвал да втълпи на своя син, че навсякъде оцеляването е по-важно от всички останали дела на хората. Масимо не му бе повярвал и бе завършил живота си, пронизан с нож край боклукчийските варели на някаква незнайна улица в Ню Йорк. За него насилието бе израз на една система, благодарение на която баща му и други като него бяха изградили своята власт, и може би затова цял живот си бе останал все същото дете, убедено, че хората все още се делят на добри и лоши, според някакви наивни манихейски норми. Дон Анджелино с горчивина си помисли, че преди още да бе разбрал някои от основните неща на този свят, синът му беше умрял, убит от някакъв дребен крадец, който също бе рискувал кожата си. Заради едно портмоне.
Беше се оказал лош баща, след като не бе успял да научи синовете си на житейските закони, които се усложняваха от ден на ден. И ето че сега идваше краят. Изпращаха го в някакво село далеч сред планините. Хората като Ардицоне, които идваха след него, нямаха какво друго да защитават освен живота и парите си. Законите бяха несправедливи, тъй като се пишеха от победителите, а победителите винаги осъждат слабите на подчинение. Той бе прибягвал към насилие, за да промени логиката на тези правила, които поне в неговата страна бяха довели хората до отчаяние и примирение. Именно затова бе създал свой закон и свое правосъдие.
Сега настъпваше епохата на бандитите. Те щяха да запазят несправедливата система, противопоставяйки се на държавните закони, без да предложат други вместо тях. Масимо не бе разбрал това и ако бе успял да поживее по-дълго време далеч от бащината справедливост, навярно щеше да си създаде свой собствен живот, но тогава трябваше да се моли никога да не се изпречва на чужд път. Разбира се, възможно бе и той да не избяга от сблъсъка с дребния ежедневен произвол, който примирява слабите със съдбата им на победени, и в крайна сметка да се промени. Безсмисленото насилие обаче не му беше дало тази отсрочка и го бе причакало в тъмната нюйоркска улица, по която беше минал, връщайки се през нощта, прекарана с едно момиче.