Пред Тото Гризанти имаше купчина пари и това го бе направило още по-самоуверен, тъй като още щом видя Лука, хвърли поглед към двамата мъже, застанали зад гърба му, сложи една пачка банкноти върху зеленото сукно на масата и каза, гледайки пред себе си:
— Когато котката я няма, мишките танцуват.
При други обстоятелства Лука би реагирал, но сега не можеше да си позволи прибързани действия. Избухна в смях и силно го потупа по рамото:
— Мишките танцуват винаги в компания, нали така, Тото?
Не се бяха виждали от кръщенето на малкия Анджелино. Тото Гризанти също се ухили, Лука седна до него и започнаха играта. Явно тази вечер нямаше късмет. Губеше непрекъснато и Тото започна да го гледа със съчувствие.
— Не се отчайвай, Лука — усмихна се той, — губиш, защото много жени си мислят за теб.
В забележката му имаше ирония, но Лука се направи, че не го разбира.
— Сигурно си прав — отвърна той. — Още повече като зная къде бих могъл да отида сега.
Погледна си часовника. Тото внезапно наостри уши, но се престори на безразличен:
— И там намира ли се нещо по-така?…
Лука кимна и леко се усмихна с израз на нескрито удоволствие.
— А за приятелите? — допълни Гризанти, който вече съвсем бе забравил за ролетката.
— Там винаги има какво да се намери — отвърна Лука, правейки се, че наблюдава внимателно крупието, — но сега по-добре следи играта и не мисли за това.
Гризанти не каза нищо и Лука си помисли, че го е разубедил, но няколко минути по-късно го видя след залога да прибира парите в портфейла си.
— Ако спечеля, ще продължим, изгубя ли, няма да настоявам — заяви Лука с надежда, че съдбата няма да му изиграе номер и да му обърне гръб в последния момент. Рулетката се завъртя, топчето се спря на червено и крупието премести залога пред печелившия. Тото Гризанти сложи ръка върху рамото на Лука.
— Хайде, тази вечер нямаш късмет — каза той и добави на диалект. — Винаги е по-добре ти да чукаш, отколкото теб да те чукат.
Лука Феранте се запъти към вратата. Двамата мъже, които неотлъчно следваха Тото, тръгнаха заедно с него. На изхода той сякаш си спомни за тях и се обърна към Лука:
— Нали нямаш нищо против да дойдат с нас? Те са мои приятели.
И без да дочака отговор, му ги представи. През изминалия половин час, изглежда, бе решил, че е в състояние да води за носа най-опасния от хората на Феранте, след като бе поел в свои ръце инициативата за вечерта и го третираше като най-обикновен сводник.
Когато излязоха на улицата, се обърна към Лука с тон, който не търпеше възражения:
— Козимо ще тръгне с теб, а ние с Пепино ще дойдем с моята кола. Къде отиваме?
Лука му каза адреса и се разделиха. Козимо беше изпратен, за да следи всяко негово движение, тъй като, макар и да нямаше открита вражда между фамилиите им, Тото Гризанти искаше да бъде сигурен, че Лука няма да сложи пистолет в джоба си, преди да се видят на уреченото място.
По пътя Лука отвори жабката и направи онова, което се очакваше от него. Извади пистолета, провери предпазителя му, после сякаш внезапно се сети за нещо, погледна спътника си, който го наблюдаваше подозрително, и остави пистолета на мястото му.
— Тази вечер ще имаш нужда от топ, а не от пистолет — вулгарно се ухили Козимо и Лука веднага влезе в тона му.
Стигнаха и слязоха от колата. Тото Гризанти и Пепино вече ги чакаха. Влязоха и се изкачиха по стълбището на третия етаж. От всички най-възбуден беше Гризанти, който не преставаше да досажда на Лука с безбройните си въпроси за момичетата. Позвъниха и след няколко секунди Ерина им отвори. Изглеждаше сънена и гримасата на неприязън, която се появи на лицето й при вида на четиримата мъже, окончателно премахна подозренията на младия Гризанти.
— Вече си бях легнала — каза тя. Тото не пропусна да демонстрира любимия си номер, бръкна под халата й, поднесе пръстите под носа си, вдъхна ги с израз на блаженство и попита:
— Ще ми дадеш ли да подуша парфюма ти?
— Сама ли си? — обърна се към нея Лука.
— Оттатъка са две приятелки — отвърна Ерина, възвърнала вече професионалния си тон.
Отидоха в спалнята, където намериха двете момичета да си лакират ноктите на краката.
— Трябва ни още едно момиче — каза Лука и хвана Ерина за ръката. Искаше да покаже на другите, че той не се отказва от своето.
— Ние и така ще се оправим — обади се Тото Гризанти и седна на леглото, последван незабавно от двамата мъже, които от този момент натам явно нямаше да си позволят никаква инициатива без негово съгласие.