Лука разбра, че трябва да разчупи атмосферата. С почти гротескни движения, симулирайки възбуда, която впрочем така и нямаше да му послужи, той започна бързо да се съблича и след няколко секунди бе напълно гол. С непринуден жест хвърли сакото и панталона си на леглото до прозореца, където знаеше, че Кораца е оставил автомата, после взе Ерина на ръце и я отнесе на дивана в хола. С това сякаш даде сигнал за действие. Тримата мъже побързаха кой първи да се освободи от дрехите си. Лука не ги изпускаше от поглед. Видя Тото да пъха пистолета си под килима, а Пепино остави якето си на един стол до леглото, така че във всеки момент бе достатъчно само да протегне ръка, за да вземе оръжието си. Единствен Козимо остана без оръжие. Изглежда, не го бяха пуснали да влезе с пистолет в казиното, а после не бе успял да го вземе от автомобила на Тото Гризанти.
Ерина коленичи пред дивана, но Лука си даде сметка, че ако я оставеше да си свърши работата, щеше най-малкото да изгуби част от рефлексите си. Положи я да легне на дивана и започна да я целува. Така можеше да следи онова, което ставаше в съседната стая. Чуваше сподавените проклятия на тримата мъже, своевременно прекъсваните негодувания на момичетата и всеобщите им стонове. Настъпваше подходящият момент. Ако ги изчакаше да свършат, всичко щеше да се усложни и той щеше да се озове по-скоро пред задоволени, отколкото пред възбудени мъже, раздразнени в нагона си от липсата на трета жена. Влезе в стаята, предупреждавайки за присъствието си с мръсна забележка, която незабавно постигна желания ефект. Тото Гризанти го погледна с неприязън и му извика:
— Ей, какво правиш? Да не би да свърши? Та ти си по-зле и от зайците!
Двамата му приятели го накараха да млъкне, тъй като не искаха да се разсейват.
— Ще изпуша една цигара — отвърна Лука и се наведе да си вземе сакото.
— Махай се оттука, че ни пречиш! — викна му Гризанти, но Лука вече не му обръщаше внимание. Това щеше да бъде последната обида, която понасяше от този човек. Бръкна под пружината за автомата и когато напипа металния приклад на оръжието, потрепери от удоволствие. Скочи на крака върху килима и внезапно срещна ледения поглед на Тото Гризанти, който го гледаше с недоумение.
— Не мърдайте или ще ви избия всичките! — изрева той.
Ритна с крак от килима пистолета на Гризанти, който се претърколи и се спря до гардероба, а с лявата ръка взе якето на Пепино.
— Да не си полудял или ти става зле, когато чукаш! — гневно го погледна Тото Гризанти. По устните на Лука не се появи дори и тик, наподобяващ на усмивка, и тримата мъже видяха истинското лице на жестокостта му, за която толкова бяха слушали да се говори.
Лука извика Ерина и й каза да отвори гардероба. Ерина незабавно изпълни волята му.
— Извади всички дрехи — нареди й той.
Ерина се подчини. Знаеше, че това, което става, са мъжки работи и че няма да пострада, стига да прави онова, което се иска от нея.
Козимо се опита да се доближи до ръба на леглото, но Лука насочи автомата си към него и пророни с леден глас:
— Още едно движение, и ще те застрелям като куче.
Ерина вече бе изхвърлила всички дрехи от гардероба и чакаше следващата заповед. Лука се обърна към тримата мъже и каза:
— Вдигнете ръцете на тила си и влезте в гардероба.
Тримата го погледнаха с недоумение.
— Хайде, бързо в гардероба! — повтори той.
Жените бавно се отделиха от партньорите си. Тото се опита да промени тона:
— Лука не прави глупости! Нашите фамилии не са във война. Вече достатъчно се забавлявахме, а сега остави това желязо и ни остави да се посмеем на шегата ти.
— Аз не се шегувам — отвърна Лука. — Зная, че не сме във война, и ако направите това, което ви казвам, нищо лошо няма да ви се случи. А сега влизайте в гардероба.
Този път тримата се подчиниха и когато вече бяха вътре, Лука каза на Ерина да заключи вратата.
— Лука, тази шега скъпо ще ти струва! — извика Гризанти, а една от двете му горили добави:
— Рогоносец долен!
Лука прибра ключа и гневно им извика:
— Ако не млъкнете, този гардероб ще се превърне в ковчег за вас.
Нареди на трите жени да легнат по очи върху кревата и те се подчиниха, без да гъкнат. После започна да се облича. Няколко минути по-късно телефонът иззвъня. Беше Пиетро Кораца.
— Идвай с момчетата — каза Лука и затвори телефона. Облече си сакото и прибра пистолетите на Гризанти и на Пепино.
На вратата леко се почука. Позна сигнала, уговорен с Кораца и отиде да отвори. Когато тримата влязоха в стаята, той се приближи до гардероба и го отключи. Козимо изхвърча отвътре като снаряд и се нахвърли върху него, но бе посрещнат от жесток удар с коляно в корема и се преви на две. Лука го удари по тила с приклада на автомата си и нещастникът се свлече на пода, без дори да изохка. Другите двама се бяха вкаменили при вида на насочените към тях дула. Лука ги накара да коленичат пред леглото с ръце на тила и се обърна към момчетата: