— Изведи ги навън и ги закарай зад къщата.
Малко по-късно отиде при тях, нарамил инструментите, които беше успял да намери: две прави лопати и една кирка.
Заби едната лопата там, където пръстта му се стори най-рохка, после взе автомата от ръцете на Пиетро Кораца, и му подаде ножа.
— Дайте си ръцете — извика Кораца. Разряза въжетата и им свали одеялата.
— Започвайте да копаете — каза Лука. Тримата мъже бяха съвсем голи, зъбите им тракаха от студ и той изпита презрение към тях. Така както бяха съблечени, не можеха да предизвикат уплаха дори и у дете. Приличаха на голи охлюви и самите те сякаш чувстваха тежестта на собственото си безсилие. Нямаха смелост дори да се опълчат срещу него и да протестират.
— Студено ни е — каза Козимо.
„Дотука стига протестът му“ — помисли си Лука и го погледна с огромна умора в очите.
— Започвайте да копаете и ще се стоплите — нареди той.
Козимо и Пепино взеха лопатите, оставяйки кирката за шефа си, и започнаха да копаят.
Тото Гризанти дори не ги удостои с поглед.
— Слушай — обърна се той към Лука, — искаш да ни избиеш, така ли?
— Зависи — отвърна Лука.
— От какво? И защо искаш да ни убиеш? Ти знаеш коя е фамилията ми и ти е ясно как ще реагира тя, ако на мен ми се случи нещо лошо.
— Не ми пука за твоята фамилия — промълви Лука. — Копай!
Сега вече и тримата започнаха да копаят с всичка сила. Лука ги гледате и се питаше кой ли от тях първи щеше да наруши мълчанието. Разбира се, това беше Тото Гризанти.
— Какво искаш от нас?
Сега беше моментът. Явно вече напълно бяха „изпуснали парата“.
— Искам да ми кажете къде мога да намеря Гаспаре Ардицоне — спокойно каза Лука.
— Върви на майната си — отвърна Гризанти. — Гаспаре ще те очисти. И без това вече се има с някои от твоите хора. Но дори и да не успее, братята ми ще го направят. Пуснеш ли ни, все още ще ти останат някакви шансове да оцелееш, стига дон Анджелино да се застъпи за теб и да се разкараш оттук, но ако ни убиеш, и самият Господ Бог няма да те спаси.
— Зная, че ще ме убият — съгласи се Лука и в гласа му прозвуча искрено примирение, — но преди това аз вас ще убия. Къде е Ардицоне?
Тото Гризанти не отговори и Лука разбра, че играта ще се проточи. Приближи се до Козимо. Беше решил да убие първо него, като се надяваше, че с това достатъчно ясно ще заяви намеренията си.
— Къде е Ардицоне? — повтори въпроса си той. — Ако не ми кажеш, ще те убия като куче.
— Оставете го да си дрънка — каза Гризанти. — Той е от хората, които отворят ли си устата…
Не успя да довърши. Проехтя автоматичен откос, Козимо изохка, преви се на две и се строполи на земята. Тото Гризанти го гледаше пребледнял.
— Трапът е достатъчен и за трима ви — каза Лука и насочи автомата към Пепино. Нещастникът падна на колене, закри лицето си с длани и куршумите разпръснаха черепа му, оставяйки по земята пръски от мозък.
Тото Гризанти едва се държеше на краката си. Изглежда, сфинктерът му не бе издържал и изпражненията бавно се стекоха по краката му. Лука опря дулото на автомата в гърлото му:
— Къде е Ардицоне?
— В една къща до Томазо Натале, недалече от запустялата мраморна кариера. Стои там през целия ден и ако искаш, мога да дойда с теб. И без това днес имаме среща. Ако не се появя, ще се усъмни, че е станало нещо… Вземи ме със себе си, ще стане по-лесно и така ще бъде по-добре и за теб…
Говореше на пресекулки и заекваше. Накрая спря и погледна Лука в лицето, за да разбере как е приел предложението му. Дори и не разбра, че умира. Без да сваля очи от него и без да демонстрира каквато и да е емоция, Лука бавно натисна спусъка. Изстрелите разкъсаха гърлото и главата му се пръсна като узряла диня.
Лука изтри кръвта, която беше обляла лицето му и пусна автомата на земята. Бутна тялото в рова и Кораца, който стоеше и гледаше сцената като вкаменен, се опомни и се спусна да му помогне. Ровът не беше достатъчно дълбок, но по-късно момчетата щяха да се погрижат да го оправят. Хвърлиха няколко лопати пръст върху труповете и се прибраха в къщата.
— Сигурен ли си, че не ни излъга? — попита Кораца.
— Каза истината — отвърна Лука и се отдалечи, тъй като искаше да се измие. Яката на ризата и сакото му бяха опръскани с кръв. Сложи глава под чешмата и започна да трие лицето си с две ръце. Междувременно Пиетро намери една фланела и му я донесе.
— Може би ще ти е малко тясна — каза той, — но ще е по-добре от ризата.
Лука тъкмо обличаше фланелата, когато дочу шум от автомобил, който се приближаваше по черния път. Изтича навън и грабна автомата, но преди още колата да бе спряла пред къщата, позна Никола д’Амико. Старецът погледна купчината пръст, под която лежаха трите трупа, и поклати глава. Вече беше научил за всичко.