Ако Лука Феранте бе мъртъв, а в това нямаше никакво основание да се съмнява, щеше да бъде съвсем просто да му се припишат всякакви злодеяния и подбуди.
Какво искаха да прикрият с тази официална версия, която му бяха предоставили и която на следващия ден щеше да се появи като вестникарска сензация?
Когато бе заговорил за Стефано Феранте и за нападението над строителната площадка, нападение, което очевидно не беше никакъв обир, както го считаха в началото, информаторът му бе проявил раздразнение и достатъчно ясно му бе дал да разбере, че не бива да намесва името на Стефано в този въпрос. И ако беше стигнал дори и до заплахи, това означаваше, че въпросът му беше попаднал точно в целта.
Наля си коняк в чашата и отпи една глътка.
Може би нямаше да е лошо да позвъни на директора си, но това щеше да означава, че го замесва в неща, които са единствено негови. Щеше да разговаря с него тогава, когато му дойдеше времето и когато можеше да му предложи ако не друго, то поне една логична хипотеза за цялата тази поредица от убийства. Дори ако трябваше за тази цел да си измъчва мозъка през цялата нощ.
Стана и започна нервно да се разхожда из стаята. Това му помагаше да мисли. Знаеше, че разполага с всичките елементи на мозайката, която искаше да сглоби. Успееше ли, щеше да направи най-големия удар в своята кариера и нямаше да остане в провинцията. Ето че сега му се предоставяше случай да се измъкне оттук и дори да отиде в някой от големите вестници на Северна Италия.
Отпи нова глътка и си даде сметка, че е отишъл доста далеч във фантазиите си.
Седна отново на бюрото и направи списък на всички действащи лица в цялата тази история. Написа имената на Гаспаре Ардицоне и на дон Анджелино Феранте и ги огради, за да ги изведе настрана от останалите. После започна да прави родословните дървета на двете фамилии, започвайки от доновете и завършвайки с най-малките разклонения. Сега всичко започна да му изглежда по-ясно.
„Хайде отново да обобщим“ — каза си той на глас и моливът му зашари по листа, рисувайки странни драскулки. Ардицоне решава да стане дон и успява, след като убива Сантино Билечи. Нищо чудно това да е вярно. Когато обаче фамилията Феранте решава да отмъсти за дон Сантино, той убива вдовицата на Стефано и нейния любовник. Това изглежда доста странно и безсмислено, тъй като не му дава никакво предимство пред съперниците му. Защо тогава би го направил?
Първи въпрос. Казват, че е искал да убие Мазино д’Амико и че смъртта на Мариуча е била чиста случайност. Но в такъв случай защо му е трябвало да убива Мазино в дома й, а не го е причакал някъде другаде? По-скоро изглежда, че вдовицата е трябвало да загине, а смъртта на Мазино е дошла като последствие от това. С други думи, първо загива Стефано, а после и жена му. Очевидно е, че двете убийства са свързани и са извършени от една и съща ръка. Да вървим напред. Лука решава да отмъсти за честта на фамилията и убива Ардицоне. Вероятно е бил ранен и после умира. Някой решава да се възползва от трупа му, съчинява една забавна история като за вестниците и се обажда на мен. Ако аз приема да разглася тази история, би означавало, че случаят е приключен, лошите отново са се избили помежду си, войната между двете фамилии е свършила и всички са решили да сложат кръст на миналото. И все пак, ако Ардицоне се е добрал до властта и е успял да стане дон, той неминуемо би имал и свои последователи. Но нима дон Анджелино би се помирил с онези, които са убили първо сина му, после снаха му и двама от най-добрите му хора? Не, това никога не би станало. Иначе не би му говорил така преди няколко дни, когато го бе посетил в болницата, и не би проявил такава неприязън към младото поколение, наричайки ги хора без всякакво чувство на уважение. А Ардицоне и онези, които са му помагали, са тъкмо от този род хора… Старият никога не би се примирил с тях. Дори и с цената на живота си.
При тази мисъл внезапно подскочи. Разбира се, че щяха да помислят и за дон Анджелино. Дон Сантино Билечи бе мъртъв, сега беше ред на другия патриарх. Вероятно имаше някакво споразумение и в него не можеше да няма смъртна присъда над един толкова упорит и досаден старец, какъвто бе дон Анджелино. Навярно договорът вече бе потвърден, след като бяха решили да предоставят на пресата официален бюлетин за онова, което се бе случило.