— И аз така мисля. А сега върви да й кажеш, преди да се е пръснала от любопитство. — Той се приближи към нея и я целуна по челото.
Пен кимна и поднесе лицето си към устните на майка си за целувка.
— Мамо, наистина ли нямаш нищо против?
— О, не мога да не призная, че изпитвам болка от раздялата — призна тихо Гуинивър. — Но на първо място желая да направиш онова, което е най-добро за теб. Ако зависеше от мен, ти щеше завинаги да си останеш мое дете — но светът върви другояче. — Тя помилва меката буза на Пен. — Искам винаги да помниш, че ние сме тук и не си сама.
— Знам, мамо — отвърна Пен, надигна се на пръсти и я прегърна. Гуинивър я притисна силно до гърдите си, после нежно се освободи от ръцете й.
Пен й кимна с насълзени очи.
— Отивам да кажа на Пипа — заяви решително тя и излезе в коридора.
— Ново начало! — Гуинивър се обърна към Хю, който я привлече в прегръдката си и я обгърна със силните си ръце, за да й вдъхне смелост.
— Ново начало за ърл и контеса Кендъл! — Хю й се усмихна и напрежението на последните минути отлетя. — Искаш ли да ти предоставя къщата и земите на Кендъл като закъснял сватбен подарък? Първоначалните договори наистина бяха малко… едностранчиви.
Очите на Гуинивър засвяткаха.
— Значи след смъртта на Кромуел вече не е необходимо да се преструваш, че си заграбил имуществото ми?
— Предпочитам думата „споделил“ — промърмори той и повдигна брадичката й с един пръст.
— Е, след като сме сключили този договор, не е нужно да го променяме — отговори с усмивка тя. — Време е да забравим тази част от живота си.
— Но има друга част, от която не искам да се откажа… никога — отговори тихо той. Очите му потъмняха, върхът на пръста му се плъзна по устните й.
Гуинивър го разбра веднага.
— О, милорд, аз също — отвърна нежно тя и засмука пръста му. Хю се наведе над рамото й и спусна резето на вратата.