Много скоро мастър Кроудър почука на вратата.
— Мадам, лорд Хю Босер моли да бъде допуснат в замъка.
— Посрещнете го с добре дошъл, мастър Кроудър.
Лейди Гуинивър отиде до прозореца, който гледаше към долния двор, прозореца, от който бе паднал Стивън, и проследи влизането на малката група ездачи.
Хю Босер скочи от коня си, опря ръце на хълбоците си и внимателно се огледа.
Едър, но не пълен, и корав като камък, помисли си Гуинивър. Няма и капка излишна тлъстина и изглежда непобедим. Освен това се налага със самото си присъствие. Противник, когото не можеш да пренебрегнеш. Е, вероятно най-доброто оръжие беше женското й очарование. Вече няколко пъти го беше прилагала успешно. Хю Босер със сигурност не беше безчувствен към женските прелести.
Тя слезе долу и спря на вратата, която водеше към двора. Гласът й прозвуча изключително любезно.
— Лорд Хю, вероятно идвате, за да помолите за гостоприемството, което задължително отдаваме на уморените пътници?
Мъжът се запъти към нея по каменните плочи. Бръкна във вътрешния джоб на жакета си и извади навит пергамент.
— Дойдох в земите ви по кралска поръка — обяви той и й връчи пергамента. — Лорд-пазителят на печата ме упълномощи да проуча как са намерили смъртта си четиримата ви съпрузи, лейди Гуинивър — това и още други случки, привлекли вниманието на краля.
2.
Значи беше дошъл и нейният ред. Хората казваха, че и най-отдалеченото ъгълче от кралството на Хенри не убягва от зорките очи на пазителя на печата и безбройните му шпиони. Макар че разумът говореше друго, Гуинивър се беше надявала богатството й да остане скрито от жадните очи на кралските ковчежници. Всички знаеха, че конфискуваните земи, имуществата на подопечните, посвещаването в рицарско достойнство и доходите от правосъдието служеха да напълнят бездънната кралска съкровищница. Гуинивър Малори, сама жена и богата вдовица, беше като зрял плод — напълно готов за късане. Един глупав претекст беше достатъчен. Хю Босер неизбежно щеше да го открие при разследванията си и да си осигури своята част от печалбата.
В гърдите й се надигна бесен гняв и тя неволно обхвана дръжката на малката сребърна кама, която носеше в десния си ръкав.
Тя беше безсилна пред могъществото и интригите на пазителя на печата, но пък можеше да излее гнева си върху Хю Босер. Нямаше да допусне този натрапник да опропасти живота й. Богато украсената дръжка легна в ръката й като доверен помощник. Тя познаваше пътя, по който щеше да поеме камата — колко просто би било да забие смъртоносното острие в гърлото на нахалника, който се беше изправил насреща й в собствения й двор и се оглеждаше, като че паважът под ботушите му беше негов. Сигурно именно той с досадните си искания беше насочил вниманието на лорд-пазителя на печата към нейните земи и богатство.
Гневът бързо отстъпи място на хладния разум. С гняв никой не стигаше далеч. Тя пусна дръжката на камата и се опита да размисли. Сега трябваше да печели време, за да развие тактиката си.
— Дошли сте да ме арестувате? — попита тя и завъртя пергамента в ръката си, без да погледне какво бе написано в него. Тонът й беше неутрален, почти безразличен, без намек за гняв или отказ.
— Още не. Тук съм, за да разследвам и след като постигна определени резултати, да ви придружа до Лондон. Там има хора, които желаят да говорят с вас. — Погледът му беше остър и бдителен. Не му бе убягнало нито движението на пръстите й, нито внезапно проблесналото в очите й желание за убийство, което угасна толкова бързо, колкото се бе появило. Въпреки това мускулите му веднага бяха реагирали на предизвикателството.
Тази комедия можеше да има един-единствен резултат. Щяха да я арестуват, все едно дали беше виновна или невинна.
Гуинивър знаеше, че ако напуснеше Малори Хол под ескорта на Хю Босер и заминеше за Лондон, никога нямаше да се завърне. Веднъж попаднала в ръцете на палачите, нямаше да се отърве. Бойното поле и противниците бяха тук. Ако не успееше да се справи с лорд Хю и разследванията му под собствения си покрив, тя беше загубена.
Младата жена хвърли бърз поглед към придружителите на Хю, образували полукръг зад него, все още на конете: смели мъже, сред тях младият Робин. Дали нейните воини бяха в състояние да победят отряда на Хю? Хората му бяха със същата военна стойка като командира си. Сигурно и те бяха участвали във войните с Франция и Испания и се бяха върнали невредими.
Нейните хора не бяха в състояние да сторят нищо срещу тези корави воини. Ами ако опиташе изненадващо нападение през нощта? Докато вестта за изчезването на отряда стигнеше до Лондон, щяха да минат месеци. Тя щеше да отрече, че Хю е пристигнал в Малори Хол. По този дълъг и опасен път можеше да се случи какво ли не.