— Щом корабът е толкова голям, бихме могли да скрием няколко АДТ в трюмовете — замислено рече Дейвид Имбис.
— АДТ? — повтори Хейзъл. — Какво е това?
— Официалното им название е амфибийни десантни танкове. Нова генерация плаващи танкове като онези, използвани от Съюзниците като подкрепления при десанта в Нормандия през четирийсет и четвърта.
— Възможно ли е да бъдат спуснати от кораб с високи бордове? — настоятелно попита Хейзъл.
— Определено. Могат да бъдат хвърлени от височина десет метра — увери я Дейв.
— Дори при максимално натоварване бордовете на танкера са по-високи от това. А и как ще ги върнем обратно после? — поинтересува се тя.
— Ще оборудваме кораба с хидравлични кранове на подвижни платформи, които да останат скрити в товарния отсек, докато не потрябват. С тяхна помощ амфибиите ще могат да напускат и да се връщат на танкера — каза Хектор, без да вдига поглед от скицата, която рисуваше в бележника си.
— Точно така! — съгласи се Дейв. — Не искаме да изоставяме машините, когато слезем на брега. Струват по двеста хиляди долара всяка.
— Обяснете ми по-подробно за тези играчки — обади се Хейзъл.
— Приличат на обикновен боен танк с вериги и кула, но с много по-високи страни. Ние се нуждаем от тип бронетранспортьор, който може да побере двайсет и петима пехотинци в пълно бойно снаряжение и тричленен екипаж. Кулата е въоръжена с въртящи се тежки картечници петдесети калибър и гранатомет. Бронята е непробиваема за куршуми на автомати и тежки картечници. На суша развива скорост четирийсет километра в час, а във вода — около петнайсет километра в час.
— Можеш ли да ни уредиш няколко такива машини, Дейв? — попита Хейзъл.
— Ще бъде много трудно да се доберем до излезли току-що от завода. Сигурен съм обаче, че мога да намеря две-три, които са били на служба няколко години, но са били поддържани добре и работят. Използват се в Южна Корея, Тайван, Индонезия и много други страни в Далечния изток. Сигурно ще успея да сключа сделка с някоя от тях.
Хейзъл погледна към Хектор и Пади.
— От колко такива машини се нуждаем? — попита тя.
— Ако успеем да постигнем пълна изненада и да стоварим петдесет души на брега, ще можем да удържим селището най-малко за един ден, докато врагът не се прегрупира — отвърна Хектор. — Така че два АДТ би трябвало да са достатъчни.
— Това не ни оставя никакъв луфт за грешки и непредвидени обстоятелства — замислено рече Пади. — Три машини и седемдесет и пет души би трябвало да покрият всички възможни ситуации.
— Пади често препикава изстудената вода — извини го Хектор.
— На пишката й е студено, но поне ме държи жив — ухили му се Пади.
— Дейв, бъди така добър да намериш трета амфибия за Пади. Нужен ни е жив и здрав — каза Хейзъл и се разсмя с останалите.
„Толкова се гордея със силата и издръжливостта й — помисли си със задоволство Хектор. — Отново е жива. Може да се смее. Болката е изтикана настрани, за да стори място на конструктивната мисъл. Никога няма да изчезне напълно, но вече е под контрол. На Поражението и на Славата венците ако приемаш равнодушно ти[14]. Старият Ръдиърд спокойно би могъл да го напише за нея“.
После отново стана сериозен.
— Мисля, че стигнахме етапа, на който трябва да повикаме и екипа китайски инженери от корабостроителницата в Тайпе, които да преправят корпуса на танкера — каза той.
Тримата инженери пристигнаха пет дни по-късно и донесоха всички работни планове на „Златната гъска“ в множество големи черни пластмасови тубоси. След като си изясниха изискванията на клиента, Хейзъл им предостави помещения на етажа под нейния и те се захванаха за работа с огромна целенасочена енергия. На десетия ден се появиха, за да представят за разглеждане новите планове.
Празният товарен отсек най-близо до високата надстройка на кърмата беше с размерите на голям самолетен хангар. Инженерите го бяха отделили от останалата част на трюма в скрита част, след което бяха разделили пространството странично на три отделни нива. Най-горното беше проектирано като склад за военно оборудване, муниции и оръжие — все неща, които изискваха бързо разтоварване. Бяха включили и едно съвсем малко помещение с две тесни койки една над друга, баня и тоалетна. Тази каюта щеше да се използва от Хейзъл и Хектор. До нея имаше открито пространство за трите АДТ. Точно над тях таванът се отваряше, за да могат танковете да бъдат издигнати на палубата с помощта на хидравличен подемник. Самият подемник беше монтиран на подвижна платформа, която можеше да пренася танковете един по един до борда на кораба и да ги спуска до морската повърхност. Петнайсет минути след отварянето на капака и трите АДТ щяха да пътуват към сушата със скорост петнайсет километра в час и със седемдесет и пет тежковъоръжени мъже на борда.