Хейзъл го изгледа за един дълъг момент, после раменете й се отпуснаха и тя отново скри лице в гърдите му.
— Това е единствената причина да остана — прошепна тя. — Няма да направя нищо, което би намалило шансовете й. Нали ще я измъкнеш, Хектор? Нали ще ми я върнеш?
— Да, ще го направя.
— А ти? Ти ще се върнеш ли при мен? Току-що те намерих. Не искам да те изгубя.
— Ще се върна, обещавам ти. С Кайла до мен.
— Вярвам ти — рече тя.
Заспа сгушена в него. Почти не чуваше дишането й. Внимаваше да не се движи много и да не й пречи. Тя се събуди, когато лъчите на изгряващото слънце надникнаха през завесите.
— Това е първата нощ, в която не се събудих, откакто Кайла… — не завърши изречението. — Умирам от глад. Заведи ме на закуска.
Голямата Нела ги беше изпреварила в стола и седеше пред огромна чиния бъркани яйца, бекон и кренвирши. Погледна към Хейзъл и моментално разбра какво е станало. Наведе се над чинията си и се ухили.
— Mazel tov![12] — каза тя на яйцата си и Хейзъл се изчерви. Хектор за нищо на света не би повярвал, че е способна на подобно нещо и зяпна изумен феномена; за него той беше по-красив и от изгрева.
След като се нахраниха, заведе Хейзъл до джипа. Тя седна на предната седалка до него и всеки път, когато сменяше скоростта, той докосваше крака й, а тя се усмихваше с престорена скромност. Хектор паркира колата в сянката на крилото на големия „Херкулес“; дори в този ранен час слънцето вече печеше неприятно силно. Сега можеха да се хванат за ръце. Пътническият самолет закъсня само с половин час.
— За местната авиокомпания това си е направо подраняване — обясни Хектор и двамата гледаха как самолетът спира пред терминала и изключва двигателите си. Двайсетината пътници започнаха да слизат и Хектор ги гледаше без особени надежди. Почти всички бяха араби в традиционни дрехи, мъкнещи вързопи и пакети. Изведнъж той се вцепени и стисна ръката й.
— Мамка му! Те са! — тихо изруга.
— Къде? — попита Хейзъл и се надигна. — Всички ми изглеждат еднакви.
— Последните двама. Мога да ги позная от цял километър по походката.
Даде сигнал с клаксона и запали двигателя. Двамата араби се обърнаха и тръгнаха към джипа. Качиха се на задната седалка.
— Мир вам! — поздрави ги Хектор.
— Мир и на теб — отвърнаха в хор те.
Той измина километър и половина по крайбрежния път и спря. Хейзъл се завъртя в седалката си да погледне към двамата мъже отзад.
— Това чакане направо ме подлудява — изтърси тя. — Трябва да знам! Разбрахте ли къде е дъщеря ми, Утман?
— Да, госпожо Банок. Открихме я. Бях отседнал при брат си Али в Багдад. Той е различен от мен. Вярва, че единственият път пред нас е пътят на джихад. Той е муджахидин и симпатизира на „Ал Кайда“. Знае, че не споделям възгледите му, но сме братя и кръвта ни сближава. Никога не би разкрил действията си пред мен, но след като прекарах последните няколко седмици в дома му, се отпусна и престана да бъде така потаен. Обикновено използва мобилен телефон и никога не говори по работа от дома си. Преди няколко дни погрешно остана с впечатление, че съм излязъл с жена му на гости при приятели; бях на горния етаж, когато Али използва стационарния телефон, за да говори с един от съратниците си от „Ал Кайда“. Подслушах разговора по втората слушалка. Обсъждаха залавянето и затварянето на дъщеря ви и единият от тях спомена, че отвличането е дело на клана на шейх хан Типоо Тип.
— Типоо Тип! Същото име като на стюарда, постъпил на „Делфин“. Но кой е този шейх? — настоятелно попита Хейзъл.
— Военен главатар и водач на един от най-силните кланове в Пунтленд — отвърна Утман.
Хектор докосна рамото му.
— За пореден път доказваш, че си безценен, стари приятелю — каза му той.
— Чакай! Има и още — поклати тъжно глава Утман. — Помниш ли мъжете, които застреля в Багдад преди години?
Хектор кимна.
— Тримата джихадисти, които бяха взривили крайпътната бомба — погледна косо Тарик. — Естествено, че двамата с Тарик ги помним.
— Знаеш ли имената им?
— Не — призна Хектор. — Със сигурност са използвали кодови имена. Дори от Военното разузнаване не биха могли да ги идентифицират. Какво си открил, Утман?
— Убитият от теб мъж се е казвал Саладин Гамел Типоо Тип. Бил е син на шейх хан Типоо Тип и баща на Адам Типоо Тип. Шейхът е обявил кръвна вражда с теб.