Матилда улови ръцете й.
— Той знае, че го обичаш. Затова иска да направи невъзможното. Нали няма да го отблъснеш?
— Как бих могла!
— Хайде сега да те направим сияеща булка! Нали искаш да зарадваш очите и сърцето на Мартин?
— Разбира се, че искам! — Изабела скочи от леглото и повика момичетата.
— Сега ще си вървя, но ти обещавам, че ще съм наблизо — каза Матилда и смъкна булото над лицето си. — Нито дума на никого! — предупреди още веднъж тя и сложи пръст на устните си. Момичетата кимнаха съзаклятнически и тя излезе бързо от женските покои.
— Донесете студена вода да измия очите си! — заповяда Изабела. — Сигурно изглеждам ужасно. Не мога да изляза в този вид пред бъдещия си съпруг!
През кръглия прозорец на източната стена на параклиса падаше слънчева светлина и се пречупваше в пъстрите фасети на стъклото. Хората не преставаха да се чудят, че малката църква на княжеския замък имаше кръгъл розов прозорец като катедралата във Вормс. Богомолци идваха отдалеч, за да се помолят тук. Рубиненочервени и виолетови, кобалтови и златни точки танцуваха по пода на църквата и потапяха свещената зала в неземно сияние.
Седящите от двете страни на централната пътека станаха от пейките и се обърнаха към Гундрам, който закрачи тържествено към олтара, облечен в блестящо рицарско снаряжение и придружен от официално облечената си свита. Лично епископът щеше да извърши венчавката. Божият служител вече очакваше новобрачните пред олтара. Макар да не одобряваше начина, по който Гундрам беше извоювал ръката на Изабела, той не посмя да се противопостави на волята на княза. Старите традиции се изкореняваха трудно. Освен това на княжеството спешно беше необходим наследник — епископът се бе убедил в това още след първата си среща с княза. Но сега трябваше да мисли за главните участници в тържествената церемония.
Гундрам вървеше бавно, кимайки на всички страни за поздрав. Хората му следваха неговия пример. Рицарят се поклони на епископа и се обърна. Вратата на църквата беше широко отворена и слънчевите лъчи рисуваха по пода златни четириъгълници. Светлинките се раздвижиха и на прага застанаха две фигури. Князът водеше дъщеря си. Двамата спряха за миг и всички затаиха дъх. Изабела приличаше на ангел — слънцето позлатяваше русата й коса като ореол на светица. Лицето й беше в сянка и никой не можа да види изражението й, но появата й предизвика сред присъстващите развълнуван шепот. Дори бездушният Гундрам попадна под властта на магията й и я зяпна със затаен дъх.
Изабела огледа неспокойно събраните в църквата, но не откри нито Мартин, нито Рудолф. Ами ако внимателно обмисленият план се провалеше? Ако закъснееха само с една минута? Тя щеше да стане жена на Гундрам!
Много й се искаше да остане още малко на прага, но князът закрачи бавно и отмерено по централната пътека, посипана с ухаещи рози, фанфари възвестиха присъствието на владетелското семейство в църквата. Изабела крачеше с гордо вдигната глава и се стараеше да пази достойнството си, макар че краката отказваха да й служат. Къде беше Мартин? Веднъж вече беше чакала напразно спасителната му поява!
Стигнаха пред олтара и князът предаде дъщеря си в ръцете на Гундрам. Рицарят се засмя самодоволно и вдигна високо дясната си ръка, скрита в черна ръкавица, върху която князът бе поставил ръчичката на Изабела. Все едно малка бяла гълъбица беше кацнала върху купчинка черен катран. Усмивката на Изабела замръзна и трудно потиснатият страх отново изби на повърхността.
Гундрам се обърна към епископа, който вдигна ръце, за да благослови двойката. Изабела усети как Гундрам коленичи до нея и я потегли след себе си. Поколеба се за миг. Гундрам го забеляза и духът му се събуди. Мускулите му се напрегнаха. Усети с цялото си тяло невидима опасност, но не разбра откъде идваше тя. Виждаше само, че Изабела се съпротивлява.
Ако не беше свел смирено поглед към пода, а беше погледнал към галерията, със сигурност щеше да забележи черната фигура, почти невидима покрай ослепителната пъстра светлина от розовия прозорец, скрита в сянката на стената. Малка смъртоносна стрела се подаде изпод черната наметка на Рупърт дьо Казевил. Острите му очи следяха внимателно ставащото в кораба на църквата. Той вдигна бавно малкия си арбалет със стоманена стрела. Дишаше спокойно и овладяно. Знаеше, че ще улучи Изабела точно в сърцето. Тя изобщо нямаше да усети смъртта. Трябваше само да каже да и Гундрам да стане неин съпруг. Естествено той не беше идеалният наследник на стария княз, но влиянието на Дьо Казевил не стигаше дотам. Важното беше Гундрам никога да не разбере за кого се е оженил.