Лицата на всички светци, чиито златни образи светеха от тъмните дървени панели на ламперията в рицарската зала, се устремиха към двете спорещи страни, които бяха заели места на безопасно разстояние едни от други пред подиума на княза. До стената седяха рицарите от съвета, всеки под своето знаме и герб, и следяха съдебното дело с напрегнато внимание. До тях стояха седмината кръстоносци, които се бяха застъпили за Мартин. Епископът бе застанал до креслото на княза. Изабела беше на ниското столче в краката на баща си. Облечена все още в блестящата сватбена одежда, тя следеше речта на омразния си годеник, който пламтеше от гняв. Пълните му с омраза очи се взираха неотстъпно в лицето на противника му. Ситуацията беше абсурдна. Сънувам кошмар, повтаряше си Изабела. Там стоеше мъжът, когото обичаше, но за когото не можеше да се омъжи, а насреща му беше мъжът, за когото трябваше да се омъжи, макар да не го обичаше.
Войниците държаха любопитните зрители на почтено разстояние. Бронята на Гундрам блестеше и той потропваше по каменните плочи на пода като див звяр.
За разлика от него Мартин носеше обикновен жакет от кафява вълна, а ризницата му беше пробита на много места. Даже ботушите му бяха прокъсани. Изабела с ужас откри по лицето му многобройни зле зараснали рани от изгаряне. Косата му беше силно скъсена. Изглеждаше слаб и болнав. Двамата мъже пред подиума бяха напълно противоположни.
Изабела изпита топло съчувствие към своя любим. Слава богу, гордостта и смелостта на Мартин изглеждаха непрекършени, в очите му гореше непоколебима решителност.
Князът се наведе към дъщеря си. Цялото му лице изразяваше недоволство.
— Ще стана за смях — изръмжа той. — Първо осъдих Мартин от Трейтнар, а сега трябва да обявя Гундрам от Оксензал за виновен. Как ще изглежда това в очите на поданиците ми?
— Ще те уважават, защото си поправил допуснатата несправедливост — отговори натъртено тя.
— Каква несправедливост? Отсъдих правилно — защити се князът с тона на своенравно дете.
— Гундрам те е излъгал!
— Гундрам е един от най-добрите ми рицари.
— Непрестанно се самоизтъква и се прави на незаменим, за да спечели повече власт — обясни сърдито Изабела. — Освен това не признава авторитета ти, татко!
Князът изръмжа нещо неразбрано и се облегна назад. Погледът му неспокойно се местеше между Мартин и Гундрам. След малко въздъхна тежко — очевидно се бе примирил с неизбежното. Поглади брадата си и се обърна към Гундрам:
— Рицарю Гундрам, чухте клетвите на седмината рицари, които се изказаха в подкрепа на рицаря Мартин. Какво можете да кажете в своя защита?
— Не е нужно да се защитавам, княже — прогърмя Гундрам. — Аз не съм престъпник! Обвиняемият е Мартин!
— Искам преразглеждане на делото! — извика веднага Мартин. — Само така мога да докажа невинността си. И ще докажа, че Гундрам си е присвоил ленното ми владение с целенасочена лъжа.
Князът очевидно се колебаеше. Двамата рицари пред него нямаше да се примирят. Спорът между тях беше свръх силите му. За съжаление той беше господар на тази страна и беше длъжен да произнесе присъдата.
Изабела се приведе към Мартин.
— Няма да е лесно. Думата на Гундрам има голяма тежест пред рицарите. Ще издържиш ли?
— Това е единственият ни шанс за щастие — отговори шепнешком Мартин. — Няма да ни подарят втори живот.
Той погледна възхитено Изабела, неземно красива в блестящата сватбена рокля, и въздъхна. Очите й бяха потъмнели от тревога, гърдите й се вълнуваха.
Мартин потисна импулса да скочи на подиума, да я грабне в прегръдката си и да впие устни в нейните. Не биваше. Тя все още не беше негова. А ако се съдеше по изражението на лицето й, тя се страхуваше, че никога няма да се стигне дотам.
— Моля ви, княже, заповядайте да изведат Изабела. Тя е пристрастна, Мартин й влияе неблагоприятно. Освен това не е в състояние да прецени правилно случилото се…
Изабела скочи, решена да му попречи. Сега не можеше да се съобразява с последствията.
— Откога ви е страх от една слаба жена, господин рицарю? Или вече не сте сигурен в думите си?
Лицето на Гундрам почервеня, той изръмжа като разярен бик и очите му засвяткаха опасно.
— Въздържайте се, принцесо! Пристрастието може да ви навреди!
Изабела вдигна смаяно вежди.
— Заплашвате ли ме? — В гласа й имаше гордост и пренебрежение. — Може би отново ще ме хвърлите в затвора на замъка, който незаконно сте си присвоили?
Гундрам направи крачка към Изабела, но двама войници веднага застанаха от двете му страни и му препречиха пътя е копията си. Той стисна здраво зъби и отстъпи крачка назад.