— Княже, аз мога само да повторя онова, което казах след завръщането си от кръстоносния поход. Злощастното събитие се случи през лето господне 1190. Прекосихме реката Салеф в Мала Азия и направихме почивка на другия бряг. Всички слязоха от конете си. Император Барбароса се върна към реката, а Мартин го последва. Чухме вик и видяхме как нашият водач безпомощно потъна във вълните. Когато успяхме да го извадим, беше вече мъртъв. На главата му зееше рана. Мартин го е ударил, Фирдрих е паднал във водата и така се е удавил!
— Точно така ми разказахте — потвърди князът. — Звучи убедително. — Той се обърна към Мартин. — Да чуем сега вашата версия.
— Тя почти не се различава от разказа на Гундрам — отговори Мартин и очите му светнаха гневно. — Но има една подробност: аз бях най-малко на десет крачки от Барбароса, когато императорът се подхлъзна по брега и падна във водата. Потъвайки във вълните, той се удари в едно дърво, носено от реката. Водата беше много студена, идваше от планината Таврия, а Барбароса беше изтощен от дългия поход. Смъртта му беше злощастна случайност!
— Ние потвърждаваме — каза един от рицарите, които се бяха явили като свидетели. Рицарят Албрехт от Майсен кимна.
— И аз потвърждавам казаното от Мартин. Бях най-близо до него. Той няма нищо общо със смъртта на императора.
Изабела пое дълбоко дъх. Може би всичко щеше да завърши добре.
— Защо тогава се кри две години като престъпник? Ако съвестта му беше чиста, щеше да се върне с нас!
— Да се върна? — извика ядно Мартин. — Върнаха се страхливците! Аз останах във войската на императорския син, както останаха и всички тези смели мъже! — Той посочи другите рицари.
— Не смейте да ме наричате страхливец! — изрева Гундрам. — Кръстоносният поход беше провален!
— Побързахте да се завърнете, за да ме наклеветите пред княза и да отнемете владението ми! — Мартин се хвърли с вдигнати юмруци към Гундрам, но стражите моментално му препречиха пътя.
— Рицарю Мартин, предупреждавам ви да се въздържате — изръмжа князът.
— Това е истината! — извика Мартин. — Аз последвах сина на Барбароса и стигнахме чак до Акон. За съжаление бяхме твърде малко. Страхливците ни напуснаха.
— За втори път ме нарече страхливец! — кресна Гундрам. — А къде беше той цели две години? Той също заслужава да бъде наречен страхливец! — Тъмните му очи пронизваха лицето на Мартин. Изабела очакваше Гундрам всеки миг да се нахвърли върху противника си и направи знак на стражите да бъдат особено бдителни.
— Борих се със смъртта след прекарана тежка дизентерия и треска.
— Ами да, напълнили сте гащите от страх пред султан Саладин и войниците му! — изсмя се Гундрам и привържениците му се ухилиха злобно. Мартин изскърца със зъби. Това вече не беше съд, а злостна кавга, която князът следеше с безпомощен поглед.
— Докато аз се борех със смъртта, вие нямахте друга работа, освен да разпространявате лъжи по мой адрес. И князът им повярва!
— Да не искате да кажете, че съм глупак? — намеси се сърдито князът.
Мартин прехапа устни. Не можеше да отговори утвърдително на този провокативен въпрос. Овладя се бързо и заговори отмерено:
— Не, княже, исках само да обясня колко хладнокръвно ви е измамил рицарят Гундрам. Той е бил убеден, че аз съм мъртъв и измамата му никога няма да се разкрие.
— Достатъчно — махна с ръка князът. — Изслушах обясненията ви и искам да кажа, че те са противоречиви. Очевидно никой не може да каже съвсем точно какво се е случило на брега на онази река. Въпреки това нямам основания да се съмнявам в искреността на рицаря Гундрам. Той никога досега не ме е разочаровал.
Гундрам веднага се възползва от благоприятния миг. Обърна се към рицарите, които седяха в залата.
— Вие всички ме познавате — извика патетично той и разпери ръце, сякаш искаше да докаже добрите си намерения. — Аз съм един от вас! Заедно стояхме в радост и беда, помагахме си и съдбините на княжеството се обърнаха към добро. Аз съм рицар, човек с благородна кръв, доказал смелостта и честта си. Сега обаче — той протегна ръка и пръстът му се стрелна обвинително към Мартин — искат да ме обявят за престъпник. Обвинява ме един жалък разбойник, престъпник, бивш рицар, който взема заложници! Какъв позор иска още да ми стовари нашият княз, за да ме обезчести, да ме оклевети? След завръщането на Мартин в тази страна вече няма закони. Крадци и разбойници навсякъде, пътниците излагат живота си на опасност, никой не може да се движи спокойно по пътищата. Даже принцесата не е сигурна в собствената си страна!
В погледа му светеше страст, внушителната му фигура издаваше роден водач, мъж, абсолютно сигурен в себе си. Широки жестове подчертаваха огнената реч.