— С учудване установявам, че се отнасяте с крайно неуважение към бъдещата си съпруга. Започвам да мисля, че тя няма да се омъжи за вас.
— Как да разбирам тези думи? — изкрещя Гундрам и посегна към меча си, но двама рицари скочиха и го задържаха.
Князът изпъна рамене и погледна втренчено събраните в рицарската зала. Гласът му беше твърд, погледът — ясен.
— Изабела отсъди мъдро. Нека божията присъда реши кой от двамата рицари има право!
— Това беше голяма глупост, принцесо! — прозвуча глас от задната част на залата.
Всички се обърнаха смаяно към Рупърт дьо Казевил. Учудени, уплашени и недоверчиви погледи проследиха странния мъж, облечен изцяло в черно, който вървеше напред. Пламтящите тъмни очи бяха приковани в Мартин. Той го заобиколи бавно и Гундрам потрепери. Непознатият описваше кръг около Мартин отдясно наляво!
Дьо Казевил огледа Мартин от главата до петите, после вдигна дясната му ръка. Едва зарасналата рана беше яркочервена, краищата й бяха възпалени и подути.
— Това ли ще е божията присъда? — попита подигравателно чужденецът и пусна ръката на Мартин. Обърна се към княза, но очите му улучиха Изабела. Пронизващият поглед й причини студени тръпки.
— Според мен господ трябва да отсъжда справедливо — продължи Дьо Казевил. — С тази ръка Мартин няма шанс да постигне справедливост.
Гундрам се въртеше неспокойно на стола си. Защо чужденецът вземаше страната на Мартин? Трябваше непременно да говори с него! Но не тук, пред събраните рицари и пред княза. Никой не биваше да разбере, че вече се познават. Този мъж беше непроницаем като черните си дрехи. Никой не знаеше каква беше истинската му цел. Гундрам изпитваше все по-силен ужас от него, но не можеше да допусне честолюбивите му цели да бъдат осуетени в последния момент.
За съжаление рицарската зала беше препълнена с хора, дошли да проследят съдебното дело. Тълпата се вълнуваше и следеше със затаен дъх спора между двамата рицари. Сега всички се взираха като омагьосани в чужденеца, който тъкмо изкриви подигравателно тънките си устни.
— И това не е единствената рана! — Откъде знаеше, че лявото рамо на Мартин е пронизано от меча на Гундрам? Никой в залата не знаеше за тази рана, защото Мартин носеше под плетената ризница дебела вълнена риза. Дьо Казевил се протегна и потупа Мартин по рамото. Рицарят потръпна и от гърлото му се изтръгна глухо пъшкане.
Рупърт дьо Казевил бавно изкачи стъпалата към подиума, застана пред Изабела и се наведе над ухото й.
— Бях убеден, че го обичате, а вие искате да го пожертвате. Откъде дойде тази промяна? Толкова ли се впечатлихте от речта на Гундрам?
Тясното, обветрено лице беше само на няколко сантиметра от нейното и тя се взря като хипнотизирана в черните му очи. Кой беше този човек? Преглътна мъчително. Трябваше да му отговори.
— Не — изрече съвсем тихо тя, за да я чуе само Дьо Казевил. — Не искам да го пожертвам.
— Тогава попаднахте в собствения си капан — отговори шепнешком той. — Без божията присъда ще го екзекутират като престъпник. А пък с божията присъда няма да оцелее в битката. — Изабела се взираше в него с нарастващ ужас. Той я заобиколи бавно, спря зад нея и отново се наведе към ухото й. — Искате ли да ви помогна? — Тя кимна едва забележимо.
Гундрам ставаше все по-неспокоен. Какво възнамеряваше чужденецът? Какво говореше на Изабела? Веднага бе забелязал, че и около нея бе описал кръг отдясно наляво! На челото му изби пот. Усещаше, че вече не владее ситуацията. Непознатият караше всички да играят по свирката му. Вечерта, когато почиваха в края на гората, бе казал, че не се стреми да получи власт над хората, защото вече я притежава. Точно тези бяха думите му! Гундрам най-сетне осъзна какво е имал предвид. Този човек беше самият дявол!
Изабела погледна баща си, после Мартин. Тайнственият чужденец остана зад нея и тя усети пронизващия му поглед в гърба си.
— Той е прав, татко, битката няма да е честна. Мартин е тежко ранен.
Князът безпомощно вдигна рамене.
— Тогава може би е добре да почакаме, докато се излекува напълно? — попита той.
Гундрам излезе напред.
— Не говорите сериозно, княже! Божията присъда трябва да се изпълни в срок от седем дни. Или Мартин ще се бие, или ще го осъдите като престъпник — какъвто е в действителност!
Изабела скочи.
— Всички видяха и чуха, че седмина рицари свидетелстваха в негова полза. Обвинението, че е убил император Фридрих Барбароса, е напълно безпочвено и недоказуемо!
— Може би, но има и други обвинения — отговори заплашително Гундрам. — Разбойничество, нападения над мирни пътници, бракониерство, отвличане, вземане на заложници… Тъкмо вие бяхте негова заложница, принцесо!