Винфрид провери оръжията и кимна в знак на съгласие.
С разширени от страх очи Изабела се взираше в смъртоносните оръжия, с които противниците щяха да се наранят и дори да се убият! Защо бе поискала божията присъда? Това беше смъртен грях!
Не й остана време да помисли над постъпката си. Сигнал с рог изпрати противниците на определените им места. Мартин и Гундрам се оттеглиха в двата противоположни края на арената и пажовете им ги последваха.
Гундрам стисна здраво тежкия боздуган. В лявата си ръка той държеше щит от твърдо дърво, подсилен с кожа и метал. Бойната брадва на Мартин предизвика единствено презрението му. Той смъкна наличника на шлема си и фиксира противника.
Конят на Мартин потропваше неспокойно. Патрик се опитваше да го успокои, докато Якоб подаваше на господаря си щита и брадвата.
Двамата врагове застанаха един срещу друг. Мартин се вгледа внимателно в грамадния си противник и в гърдите му пламна неукротим гняв. Този блестящ паун с огненочервени пера на шлема искаше всичко — ленното му владение, Изабела, княжеството. За да постигне целта си, той безогледно отстраняваше всяко препятствие по пътя си. Не се бе поколебал да премахне дори една слаба, отчаяна жена като Констанца!
Мартин стисна здраво зъби и изсъска като нападаща усойница. Едновременно с това заби шпори в хълбоците на коня си.
Огромният жребец на Гундрам се вдигна на задните си крака и препусна напред. Гундрам вдигна десница, стисна здраво страшния боздуган и описа кръг с желязната топка, закачена на верига. Когато противниците се срещнаха в средата на арената, Гундрам спря коня си и запрати боздугана по Мартин. Рицарят светкавично вдигна щита си и отрази удара. Отекна силен трясък и Мартин с мъка удържа на напора. Не можа да предприеме нападение с брадвата, затова побърза да изведе коня си от обсега на Гундрам. Обърна се и светкавично прецени дали трябваше да нападне или да парира.
Ала Гундрам беше вече до него и повторно нанесе удар върху щита му. Със злокобно пращене дървото се разцепи на две части. Триумфалният рев на Гундрам заглъхна във виковете на зрителите.
— Ще те убия, куче! — извика Мартин и нанесе удар с брадвата. Веднага след това трябваше да се наведе, за да избегне летящия към лицето му боздуган. Ала топката закачи рамото му и той се олюля застрашително.
— По-скоро аз ще те смачкам на каша! — изпъшка Гундрам и се изсмя подигравателно. Мартин се овладя бързо. Докато Гундрам размахваше боздугана, предимството беше на негова страна.
Мартин пришпори коня си и го подкара право срещу нападащия Гундрам. Беше отпуснал юздите върху шията на животното и го направляваше само с бедра. Стискаше брадвата с двете си ръце. Когато боздуганът изфуча на сантиметри от лицето му, той светкавично протегна ръка и веригата се уви около дръжката на бойната брадва. Рязко дръпване, и Гундрам полетя с изненадан вик от седлото!
Рицарят се затъркаля в пясъка, бронята му дрънна застрашително и Бодо побърза да се притече на помощ на господаря си. Гундрам ядно отклони предложената помощ и отново възседна коня си. Вече нямаше боздуган, а Мартин все още разполагаше с бойната брадва. Небесните везни видимо се наклониха в полза на Мартин.
Без да остави Гундрам да се овладее, рицарят се хвърли срещу него с брадвата. Ала Гундрам беше достатъчно сръчен и посрещна удара с щита си. Обърна коня и светкавично извади меча си. Мартин знаеше, че има насреща си изключителен противник. Срещу дългия меч в ръката на Гундрам късата брадва на Мартин нямаше никакъв шанс. Везната отново се наклони в полза на Гундрам.
Изабела се сви на стола до княза и скри лице в ръцете си. От време на време надничаше през пръстите си и с мъка потискаше треперенето на крайниците си. Шумът от битката кънтеше в дъсчения четириъгълник и ехото го усилваше многократно. Ясно се чуваше пръхтенето на конете, пъшкането на биещите се рицари и металният звън на броните им.
Гундрам вдигна меча си и атакува противника. Докато той управляваше коня си с лявата ръка и така беше по-подвижен, Мартин държеше в дясната меча си, а в лявата — бойната брадва. Конят му се подплаши и отстъпи пред грамадния жребец насреща си. Мартин усети как върху нагръдника му се стовари силен удар и му отне дъха. През наличника не можа да види, че мечът е пробил бронята и е одраскал кожата му. Добре, прицеленият удар го вбеси. Замахна и метна брадвата срещу Гундрам, който вдигна щита си в последния момент. Отново се разсипаха искри, брадвата се удари в стоманения обков на щита и падна в пясъка.