Ако наличникът на Гундрам не беше спуснат, Мартин щеше да види подигравателното му хилене. Но и така знаеше, че Гундрам ликува. Той предпочиташе да се бие с меч на кон, не на земята, където тежката броня щеше да му пречи. Конят му беше достатъчно гъвкав, за да изпълнява всички движения, които не бяха възможни за господаря му.
Мартин присви очи, нападна с меча и нанесе няколко силни удара, които Гундрам парира. Тъй като все още държеше щита, той беше ограничен в движенията си. Мартин решително сграбчи щита и свали Гундрам от седлото. За втори път рицарят се затъркаля в пясъка. Този път Мартин не му остави време да възседне отново коня си. Скочи от гърба на жребеца си и се хвърли срещу Гундрам с високо вдигнат меч.
Двете му ръце обхванаха здраво увитата с кожа дръжка на смъртоносното оръжие.
— Мъртъв си! — изкрещя той и нанесе силен удар. Макар и смаян от тази устремна атака, Гундрам се отбраняваше отчаяно. Успя да се изправи на крака и също стисна меча си с две ръце.
Оръжията се кръстосваха с оглушителен звън, хвърчаха искри. Гундрам беше много силен и влагаше в ударите цялата си мощ. Вдигна меча си високо над главата и го спусна светкавично. Ударът щеше да разсече Мартин на две равни половини, но той успя в последния миг да го избегне с рязко завъртане. Повлечен от силата на удара, Гундрам политна след меча си.
Мартин се възползва от тази моментна несигурност, за да нанесе силен страничен удар по лявата ръка на противника. Ламарината на бронята се разцепи и от процепа потече кръв. Гундрам изрева и с ядно движение смъкна шлема от главата си. Гняв, болка и жажда за убийство се смесиха в разкривените му черти.
Мартин също свали шлема си. Шумно пое въздух и напълни дробовете си с животворния кислород. Двамата се погледнаха враждебно и безмълвно зачакаха следващия удар.
Гундрам стисна устни, изду бузи и въпреки раната отново хвана меча с две ръце. Сякаш се нуждаеше от тази болка, за да надрасне себе си. Мартин с мъка отрази мощния удар. Гундрам беше противник, който не само му беше равен, но го превъзхождаше. Силата нямаше да му помогне. Трябваше да действа с бързина и ум.
Острието на Гундрам отново разсече въздуха. Мартин го пресрещна насред път и погледна право в тъмните очи на противника. В тях пламтеше безумен огън, всепоглъщаща смес от страст, омраза и жажда за убийство. По лицата на двамата мъже се стичаше пот, дъхът им излизаше на пресекулки.
Мартин се отдръпна, описа кръг с меча си и одраска нагръдника на Гундрам. Металът изскърца тревожно, но бронята издържа. В първия момент Гундрам се слиса, после се ухили. Сведе глава и около зениците му се очертаха бели кръгове. Приличаше на разярен бик преди атака. Вдигна меча си и подгони Мартин през арената.
Мартин парираше и избягваше непрестанно сипещите се удари. Знаеше, че яростните атаки рано или късно ще изцедят силите на противника му. Гундрам много бързо разбра, че Мартин само чакаше първите признаци на умора. Затова спря, за да го предизвика да нападне.
Мартин нанесе силен удар.
— Това ти е за лъжата! — изкрещя той. — А това за отвличането на Изабела! — И нанесе втори удар. — Това пък за избитите селяни! — Трети удар. Гундрам парира светкавично и задържа меча на Мартин между телата им. Със свободната си ръка го удари гневно в лицето.
Мартин се просна по гръб в пясъка и шумно пое въздух. В очите му лютеше пот. Ударът го зашемети. Като през мъгла видя искрящия меч, който се спускаше устремно към гърдите му. Подкрепен от виковете на зрителите, той се претърколи настрани. Острието на меча се заби в пясъка. Бронята ограничаваше подвижността на Мартин и той прокле толкова полезната досега защита. Все пак успя да се изправи на крака достатъчно бързо.
Гундрам погледна презрително противника си и отново атакува. Искаше битката да приключи по-скоро. Раната в рамото му кървеше силно и загубата на кръв го замайваше.
Мечовете отново се сблъскаха със звън. Още докато парираше, Мартин усети как острието на противниковия меч се плъзна по корема му. Нещо влажно и топло намокри ризата му и тя залепна за тялото.
Изабела скочи с писък.
— Моля те, мили боже, не допускай да го загубя! Мартин не бива да умре! — Горещи сълзи се стичаха по лицето й. Цялата трепереше от ужас. Захапа кокалчетата на пръстите си, за да се успокои. — Ако той умре, и аз няма да живея!
Гундрам и Мартин продължаваха да си нанасят удари. Очевидно бяха равностойни в двубоя с меч. Очите на Гундрам се въртяха безумно, лицето му беше само на сантиметри от това на противника.
— Внимавай, Мартин! — изрева в този миг Рудолф.
Шестото чувство не му изневери — той отскочи от Гундрам и видя как блестящото острие на камата описа широка дъга във въздуха.