— Той има кама! — извикаха стреснато зрителите.
— Трябваше да се сетя, че ще се биеш с всички средства, най-вече с непочтени — изсъска Мартин. Болката в корема беше непоносима, губеше кръв. — Но няма да те спра!
Докато парираше бесните атаки на Гундрам, Мартин с все сила го изрита по бедрото. Гундрам политна назад. Преди да се е овладял, Мартин атакува яростно. Сипейки градушка от удари, той го подгони през арената. Парирайки, Гундрам одраска ръката му. Раната не беше дълбока, но Мартин усети как силите го напускат. Тъмните очи на Гундрам отново засвяткаха тържествуващо.
Мартин описа кръг с меча си, веднъж наляво, веднъж надясно, след това изненадващо нанесе удар с широката страна по меча на Гундрам. Улучи го съвсем близо до дръжката и силата на Гундрам не стигна да задържи оръжието. Мечът изхвърча от ръката му и Гундрам го проследи с ужасен поглед. Веднага след това устреми очи към противника си. С разкривено от ярост лице Мартин стисна меча в двете си ръце и насочи острието право в сърцето на врага. Завъртя се около собствената си ос и разпори гърлото на противника. Кръв запръска във всички посоки. Гундрам изхърка, очите му се разшириха от ужас и той погледна смъртта в лицето. Ала Мартин още не беше наситил грозния си гняв. Нямаше да окаже последна милост на противника си. В този миг изпитваше само жаждата на ловеца, усетил смъртта. В последния удар вложи цялата си сила.
— Този е за Констанца! — изкрещя той и насочи меча право напред. Студеният метал прониза бронята, кожения жакет, ризата и се вряза в плътта на Гундрам.
Рицарят се взря смаяно в дръжката на меча, която стърчеше от гърдите му, и автоматично посегна да издърпа оръжието. Ала коленете му омекнаха, той изхърка отново и се свлече в пясъка. Изпусна последния си дъх и на лицето му се запечата израз на учудване.
За миг се възцари мъртвешка тишина. Зрителите стояха и гледаха, вцепенени от ужас. Мартин се обърна бавно и потърси погледа на Изабела. На лицето му нямаше усмивка, в погледа му не светеше триумф. Този момент не беше радостен. Той побледня и с люлеещи се стъпки се запъти към ложата.
— Мартин! — Целият й страх, отчаяние и облекчение бяха вложени в този вик. Тя изскочи на арената и в последния момент стигна до любимия си. Той падна в ръцете й и загуби съзнание.
15.
Мартин коленичи пред княза и смирено сведе глава. В тържествената зала, препълнена с хора, се възцари тишина. Князът се изправи и обходи с поглед множеството, после се обърна към Мартин.
— Рицарю Мартин от Трейтнар! Бог произнесе присъдата си и аз се прекланям пред нея. С настоящето ви обявявам за свободен от всяка вина по отношение на обвинението, че сте вдигнали ръка срещу нашия император Фридрих. Снемам от вас и всички други обвинения и ви възвръщам предишните права. Честта ви е възстановена. За да потвърдя думите си, ще заръчам да запишат казаното от мен и да го разпространят по всички краища на княжеството ми.
Той слезе от подиума и протегна ръце към Мартин. Рицарят сложи ръцете си в дланите на княза и той ги обхвана здраво.
— С настоящето ви предавам отново вашето ленно владение със замъка, принадлежащите му земи с големина четирийсет и шест сажена и още седем села и гори за ловуване. Службата ви като мой васал включва военни действия на кон, в пълно бойно снаряжение, с участието на всички ваши васали със статут на рицари. Вашето място е в съвета от двайсет и един мъдри рицари, които във време на война ми служат с мечовете си, а в мирно време — със съветите си.
Князът пусна ръцете на Мартин и кимна на епископа. Той пристъпи тържествено и вдигна ковчежето, което държеше в ръце.
— Закълнете се във вярност пред тази свещена реликва, която съдържа парче от кръста господен.
Мартин се изправи и сложи ръка върху ковчежето.
— Пред лицето на бога и пред тази свещена реликва се заклевам пред вас, княже и господарю мой, във вярност до смъртта!
При тези думи го обзе странно чувство. Беше стигнал до края на страдалческия си път. Очите му се устремиха към тавана на тържествената зала, но погледът му се издигна над него. Все пак на божията земя имаше справедливост и Мартин беше готов да вложи всичките си сили, за да пренесе тази справедливост сред хората. Докато беше жив, нямаше да позволи на никой тиран да остави кървавата си следа в родната му страна. Никога вече нямаше да умират хора само защото някой жадува за убийство.
Князът кимна одобрително и се върна на подиума. Ала не седна в креслото си, а се обърна към събралите се. Те се бяха стълпили напред, за да поздравят Мартин. Изабела стоеше със грейнало лице до креслото на баща си и не се опитваше да крие вълнението си. Знаеше какво става в сърцето на Мартин в този момент. Но по-добре от нея го знаеше Рудолф, който пристъпи зад приятеля си и сложи ръка на рамото му.