Разтърсен до дън душа, Мартин вдигна глава към своя герб. Рицарите около него застинаха в тържествено мълчание и го оставиха да се наслади на този миг. Всеки от тях, бе разбрал какво означава да възвърнеш честта си, да възстановиш правата си и на всичкото отгоре да се ожениш за красивата дъщеря на княза.
Изабела се оттегли в женските покои, за да си почине от преживените вълнения. Отпусна се на леглото си и се заслуша в разговора на компаньонките си, които ходеха възбудено напред-назад и се питаха какво трябва да приготвят за сватбеното празненство — изваждаха от раклите платове и рокли, пъхаха ги обратно, вадеха други одежди, докато накрая Изабела не издържа.
— Ще нося съвсем обикновена рокля — съобщи важно тя. — Никакво кадифе, никакви накити!
— Но, Ваше височество! — извикаха в един глас момичетата. — Това е вашата сватба!
— Точно затова! Мартин не се жени за принцеса, а за най-обикновено момиче.
— Колко романтично! — въздъхна Розамунда.
Изабела посочи светлата рокля от тънък лен.
— Ще облека тази — каза тя и нежно помилва фината материя.
— Роклята е прекалено проста — възрази Маргарет.
— Видях в раклите няколко красиви ширита и смятам, че можете да украсите с тях долния ръб и деколтето.
Момичетата отново се заровиха в раклите и най-сетне Виктория намери ширит, избродиран с два нюанса на синьото.
— Прекрасен е! — извика въодушевено тя. — Ще подхожда на очите ви, Изабела!
Принцесата кимна с усмивка.
— Добре, ще сложим този. — Всички седнаха близо до прозореца и започнаха да размерват и шият ширитите. Известно време Изабела им помагаше, но после бе обзета от странно вътрешно безпокойство. Не искаше да изглежда неучтива, но постоянното кискане на момичетата я изнервяше. В момента й се искаше да лежи в обятията на Мартин, да усеща устните му, да милва тялото му. Обхвана я неутолим копнеж. Едновременно с това изпита и друго усещане, от което се засрами. Надигна се бързо и се запъти към вратата.
— Ей сега ще се върна. Вие продължавайте да работите — каза тя колкото можеше по-небрежно.
Маргарет обаче веднага скочи.
— Ще ви придружа!
— Не, недей — отклони Изабела. — Веднага ще се върна. И няма да напускам къщата.
Преди момичетата да кажат още нещо, тя излезе от женските покои. Не беше никак просто да остане насаме, със себе си дори за няколко минути. Излезе от замъка, мина бързо през двора, влезе в стопанската сграда и слезе по широката стълба към голямата кухня. Вдигна глава към високите сводове, облени от меката светлина, която проникваше през квадратните прозорчета, и се върна към приятните дни на детството си. Тук винаги ухаеше толкова изкусително!
В кухнята цареше трескава суетня. Приготовленията за сватбения пир вървяха с пълна пара. По големите маси бяха натрупани птици, дивеч, самуни хляб, сладкиши. В коридорите бяха наредени бъчви с брашно, консервирано месо, зеленчуци, риба. На куките висяха раци, от които капеше вода. Слугините мъкнеха кошници с яйца.
Когато Изабела влезе в кухнята, слугите се поклониха дълбоко, но тя вдигна ръка.
— Няма да ви преча да работите — засмя се тя и отиде при червенобузия главен готвач. — Искам само да усетя вкуса на печеното, както правех в детството си.
— За мен е голяма чест, Ваше височество — зарадва се готвачът. — Искате ли да опитате? Имаме шпиковано месо от елен, агнешки бут, пушена шунка…
— Благодаря ви, но предпочитам да си хапна утре на сватбената трапеза. — Тя се извърна и очите й потърсиха една точно определена бъчва. Мястото й беше в един отдалечен ъгъл на кухнята, зад високата етажерка, на която бяха наредени глинени съдове с яйца. Изабела вдигна внимателно капака и извади една кисела краставичка. Захапа я жадно и въздъхна доволно. Взе си още една краставичка и извади от най-близкия глинен съд мариновано яйце. Пъхна го цялото в устата си и се обърна да си върви. При това едва не се сблъска с Матилда.
— Какво правиш тук, Изабела? — попита смаяно тя.
— Ами аз… — Изабела се задави и се закашля.
Матилда я потупа по гърба и бързо й подаде черпак с вода от близката бъчва.
— Дойдох да видя как вървят приготовленията за сватбения пир — обясни най-сетне Изабела и отпи още една глътка вода. — Естествено готвачът ми предложи да опитам от всичко. А ти какво търсиш в кухнята? — В същия момент забеляза Патрик, който ги гледаше от най-горното стъпало.