Дълго лежаха неподвижно, не можейки да заспят. Най-сетне бяха започнали да осъзнават какво бяха преживели през малкото часове след излизането им от манастира.
Изабела слушаше как Матилда реди молитви. Когато обърна глава към старата си приятелка, която през всичките години в манастира беше най-близкият й човек, те изпита нещо като презрение. Матилда беше нейната приятелка, сестра, довереница, с която досега беше споделяла всички свои радости и грижи, всичките си тайни. Вярваше, че я познава, но откакто напуснаха манастира, Матилда беше станала съвсем друга. Страхлива, хленчеща, нерешителна — никога не я беше виждала такава. Въпреки уверенията, че е готова да даде живота си за своята господарка, тя се грижеше единствено за себе си. Може би Матилда се страхуваше от неизвестното бъдеще? Може би не беше подготвена за живота извън манастирските стени? Изабела изпитваше съжаление към приятелката си, но и гняв. Матилда се бе скрила зад нея, когато разбойниците ги нападнаха! Тя, Изабела, пренебрегна опасността и размаха меча, излезе срещу разбойниците с гордо вдигната глава и твърд поглед. А какво поиска от нея Матилда? Да се отрече от произхода си!
Трябваше да поговори сериозно с нея и при нужда да й напомни за клетвата й за вярност. Все пак тя беше само дъщеря на един обеднял рицар, който не разполагаше със средства да я омъжи. Матилда нямаше друг изход, освен да продължи да й служи — или да отиде в манастир!
Дългият ден, изпълнен с напрежение и усилия, най-сетне поиска своето и под тихия шепот на Матилда Изабела потъна в дълбок, спокоен сън.
След известно време момичето усети нужда да се облекчи. Жаждата я бе накарала да изпие няколко чаши вода и вино. Събуди се и сънено се опита да се ориентира в малката стая. Фитилът в съдчето с масло продължаваше да гори, но никъде не се виждаше гърне.
Матилда се събуди и попита услужливо:
— Да повикам ли гостилничаря, за да ни донесе гърне?
— За бога, не! На двора сигурно има клозет.
— Не бива да излизате навън посред нощ! — извика ужасено Матилда.
— И защо не? Обикновено нужникът е до торището.
— Опасно е да се разхождате сама в мрака!
— Надали е по-опасно от онова, което преживяхме днес — въздъхна Изабела. — Ще взема светлината.
— Искате ли да ви придружа, господарке? — попита Матилда и Изабела отново изпита презрение към страха в гласа й.
— Не, не — отговори небрежно тя. — Сама ще се справя.
Взе съдчето с горящия фитил и слезе тихо по стълбата. Излезе от хижата през задната врата и прекоси двора. Нужникът беше точно до обора и голямата купчина тор. Тя вдигна полите си, за да не се изцапа с оттичащия се към ямата оборски тор, остави съдчето на земята и клекна над дупката.
Ослуша се страхливо, но нощта беше спокойна. Само конете в обора тихо пръхтяха. След миг обаче дочу странен шум — като от триене, придружено с мляскане. Изабела затаи дъх. Отново чу странния шум, след него шепнещи гласове.
Излезе безшумно от нужника и се ослуша да разбере откъде идваха гласовете. След малко забеляза трепкаща светлинка между дъските на обора. Промъкна се на пръсти дотам и погледна през един процеп. Отначало видя само гърба на един кон и сено, струпано в малката плевня. Съдче с лоена свещ беше оставено върху напречната греда и пръскаше мътна светлина.
Изабела се вгледа по-внимателно и забеляза слугинята Герда, която лежеше по гръб в сеното. Корсажът й беше отворен и пълните бели гърди бяха разголени. От мрака се появи мъжка ръка, която милваше гърдите на слугинята, и тъмнокоса глава. Красивият син на гостилничарите се наведе над слугинята и пошепна нещо в ухото й. Тя се изкиска и го прегърна.
Когато свали ризата от гърба му, Изабела се загледа възхитено в играта на мускулите под тъмната кожа. Той продължи да милва гърдите на слугинята, целуна я няколко пъти по шията, после засмука розовите зърна и момичето извика от удоволствие. Изабела виждаше съвсем ясно лицето й, дори погледа, премрежен от блаженство. Но не откриваше никъде мъката или болката, която според монахините причиняваше плътското желание — така я бяха учили през всичките години в манастира. Точно обратното! Герда зарови пръсти в гъстите, тъмни коси на младежа и го окуражи да продължи с нежностите. Ръмжейки от удоволствие, той свали дрехите й и устните му се плъзнаха надолу към корема й. Слугинята с готовност разтвори крака и изпъшка сладостно, когато той започна да я целува между бедрата, където се намираше най-съкровеното място на жената, скрито за мъжки ръце и устни. Момъкът бързо смъкна панталона си и тялото му покри нейното.
Изабела се взираше като замаяна в белия мъжки задник, който се задвижи ритмично между краката на слугинята. Двамата пъшкаха и стенеха, Герда вдигна крака и ги уви около бедрата му. Петите й се забиваха в задника му и го пришпорваха като кон да ускори темпото. Той изпълняваше нарежданията й с готовност. Движенията му ставаха все по-бързи, хълбоците му падаха върху нейните с шумно пляскане, докато ръцете й жадно мачкаха твърдия му задник.