Матилда се усмихна смутено.
— Търся свинска мас!
— Свинска мас? Според мен тук има много по-хубави неща. Я опитай от печения елен!
— Не, не! Не е за ядене и не е за мен. Трябва ми за Якоб.
— Нима не му дават достатъчно за ядене? Лошо ли се грижат за вас? Веднага ще се разпоредя…
Матилда успокоително сложи ръка на рамото на Изабела.
— Спри, моля те. Имаме достатъчно за ядене, и ние, и Якоб. Само че той има малък проблем. Дългата езда му… ами, нанесе известна вреда на задните му части и сега едва ходи. Патрик предложи да го намажем със свинска мас, за да може утре да присъства на сватбата ви и да седне с нас на масата.
Изабела се изкиска съчувствено.
— О, много съжалявам! Естествено, че ще му помогнем! — Тя свали от етажерката продълговат глинен съд и изстърга с дървената лъжица голяма топка чиста свинска мас.
— За бога, Изабела, задникът му не е чак толкова голям! — засмя се Матилда и й подаде малка купичка.
— Матилда, кажи, винаги ли сме били толкова весели? — попита тихо Изабела и приятелката й прехапа устни.
— Помниш ли как се промъкнахме тук и тайно си хапнахме от пияните вишни, които бяха сложили в бъчви под стълбището?
— Никога няма да го забравя! Колко вкусни бяха вишните и как ни стана лошо от тях! — Изабела се засмя и продължи: — Баща ми каза, че сме били отровени, защото повръщахме като бесни котки!
— Да, а бедният готвач трепереше за живота си. Аз не издържах и си признах, че сме яли вишни. Князът лично ги хвърли на свинете, за да не ядем никога повече от тях.
— Знаеш ли, Матилда, аз и без това нямаше да го направя, защото никога през живота си не се бях чувствала толкова зле. А помниш ли как се напиха свинете? Търкаляха се по целия двор и грухтяха… — Изабела избухна в луд смях и изтри сълзите от очите си.
— Прекрасно време беше — въздъхна Матилда и двете се запътиха към стълбата, където чакаше Патрик.
— Ето, Патрик, помогни на бедния Якоб да се излекува. Много ми се иска лично да го намажа — да помагаш на нещастните ранени е израз на християнска любов към ближния — пошегува се Изабела.
— Ваше височество! — извикаха в един глас Матилда и Патрик и избухнаха в смях.
— Знам, знам, не е прилично принцесата да намаже със собствените си ръце разраненото дупе на един паж, но днес съм готова да обърна света с главата надолу. Толкова съм щастлива!
Матилда я прегърна с обич.
— Радвам се на щастието ти с цялото си сърце!
— Благодаря ти, сестричке! — Изабела я притисна до гърдите си.
Патрик се отдалечи дискретно.
— Господи, утре ще бъда омъжена жена! О, Матилда, все още не мога да повярвам! До вчера мислех, че животът ми е загубил смисъла си. А когато Гундрам… не, вече няма да мисля за това.
Матилда стисна ръката й.
— Това е минало. Мисли за бъдещето.
— Права си. Ще дойдеш ли в покоите ми? Момичетата украсяват сватбената ми рокля. Искам да кажа, ако Рудолф може за известно време да се лиши от присъствието ти.
— Мисля, че да. В момента двамата с Мартин са в обора и си говорят за коне.
— Ето какви са мъжете. Аз треперя от вълнение, а той говори за коне! Кога най-после ще стане утре?
Двете влязоха в женските покои, Изабела отвори вратата на спалнята си и трите момичета скочиха със зачервени лица.
— Какво става? — попита изненадано принцесата. — Да не би да си приказвахте за нещо, което аз не бива да знам?
Момичетата се закискаха и отново сведоха глави над роклята.
— Нищо, Ваше височество, съвсем нищо!
— Нищо ли? Бузите ви пламтят! Говорили сте за нещо, което дамите не бива да знаят!
Момичетата отново се изкискаха.
— Работата е там… — заекна Виктория. — Розамунда каза…
— А, не, самата Виктория му е хвърлила око — прекъсна я сърдито Розамунда.
— На кого? — попита заинтересовано Изабела и двете с Матилда седнаха на пейката под прозореца.
— На Патрик!
— О! — извика смаяно Матилда.
Маргарет бързо сложи пръст на устните си.
— Нали няма да ни издадете? — попита тя.
Матилда поклати глава.
— Всъщност много ще се радвам, ако… — Тя погледна съжалително Виктория и обясни: — Всички момичета са луди по Патрик. Много е сладък, нали?
Момичетата кимнаха развълнувано.
— Права сте! Може да е само паж, но е толкова красив, че сърцата ни се изпълват с копнеж.
— Според мен може да се уреди нещо — рече замислено Изабела.
— Моля ви, Ваше височество, недейте! — извика ужасено Виктория. — Нима искате да ме сватосате?
— Бог да ме пази! Искам да прекараш един приятен ден. Утре ще наредя гостите на сватбената маса така, че да заемеш място до Патрик като негова дама. Надявам се, че ще съумееш да се възползваш от времето, което ще прекарате заедно!