Виктория се изчерви силно и сведе глава, но всички разбраха колко е доволна.
— Аз пък си падам повече по тъмнокосия паж на рицаря Мартин — призна смело Маргарет.
Матилда и Изабела избухнаха в луд смях и момичето ги погледна объркано.
— Нещо лошо ли казах?
— Не, разбира се! — Изабела се задъхваше. — Ако беше дошла с мен в кухнята, сега щеше да окажеш на Якоб най-приятната любовна услуга! — Тя се засмя отново и очите й се насълзиха.
— Какво? — Маргарет стана. — Ще отида да го видя! Може би ще мога да му помогна с нещо.
— Не, не бива, той… — отвърна Матилда, но Изабела я прекъсна с властен жест.
— Остави момичето, Матилда! Защо да не отиде при Якоб? Сигурна съм, че в момента бедното момче се нуждае от нежна ръка. — Изабела продължаваше да се киска и Матилда се извърна настрана, защото щеше да се пръсне от смях.
— Наистина ли смятате, че трябва да отида при него? Но какво ще правя там?
— Ще го утешиш и ще заместиш Патрик в неговата… работа.
— Да не би Якоб да е болен? — уплаши се Маргарет.
— Не, не мисля, че това може да се нарече болест — обясни задъхано Изабела. — Успокой се, нищо му няма. Хайде, върви! — Тя подаде на Маргарет мека ленена кърпа. — Дай му това, сигурна съм, че ще му дойде много добре.
Объркана и изпълнена с колебание, Маргарет излезе от женските покои. Виктория и Розамунда погледнаха въпросително господарката си.
— Според мен постъпи нечестно — укори я Матилда и отново се разсмя.
— Ще ни кажете ли най-после какво му е на Якоб и защо Патрик е при него? — попитаха сърдито момичетата.
Матилда се тресеше от смях.
— Якоб си е протрил дупето от дългата езда и Патрик предложи да го намаже със свинска мас!
Момичетата избухнаха в луд кикот и стреснаха Маргарет, която вървеше през двора към стаята на пажа.
Докато стоеше пред олтара и чакаше своята невеста, Мартин напразно се опитваше да се пребори с лудото биене на сърцето си. Не забелязваше ярките слънчеви лъчи, които разноцветните стъкла на прозореца пречупваха във всички цветове на дъгата. Не обръщаше внимание на тълпата, която пълнеше пейките от двете страни на главната пътека и непрекъснато обръщаше глави към изхода. Не забеляза и тъмната фигура в галерията, която се сливаше със сянката на могъщата носеща колона. В сводовете отекна сигналът на фанфарите, които възвестяваха пристигането на княза и дъщеря му.
Изабела пое дълбоко дъх и без колебание прекрачи прага на църквата. Носеше проста рокля от най-фин лен. Единственото й украшение беше тесен бродиран ширит на подгъва и деколтето. Разпуснатата й коса падаше по гърба като течно злато. На главата си носеше скромен венец от диви летни цветя. Бавно и с достойнство тя закрачи редом с баща си към олтара.
Мартин забеляза как въздухът около нея трепти и сияе. Впи поглед в лицето й с цялата жажда на душата си. Видя радостта в очите й, когато князът предаде ръката й в неговата. Когато застана до него, неземно красива и сияйна, дъхът му спря. Но това не беше сън. Изабела вдигна поглед към него и се усмихна. Епископът се покашля.
— Откупът за булката — пошепна той на Мартин.
— Какво? — Мартин сякаш се върна от друг свят. — Откупът за булката? Какво е това? — Обзет от паника, той се обърна за помощ към приятеля си. Рудолф извъртя очи и посочи с пръст колана му, където висеше малка избродирана кесия. Мартин го погледна объркано, най-сетне разбра и плъзна поглед по тялото си. — Ах, да! — Въздъхна облекчено и се опита да отвърже кесията от колана си. Тя се отвори и по пода се посипаха сребърни монети.
По челото на Мартин изби хладна пот. Как бе допуснал такава небрежност? Отвори уста да изругае, но в последния момент се сети къде се намира и млъкна. Обърна се безпомощно към епископа. В това време Патрик и Якоб коленичиха и безшумно събраха нападалите монети. Изабела следеше движенията на двете момчета по каменните плочи и хапеше устни. В гърдите й напираше неудържим смях.
Мартин отново въздъхна, но когато Якоб се изправи, за да му подаде монетите, господарят му се наведе към него — и двамата си удариха главите!
— Олеле! — Мартин се хвана за челото и нервно затвори очи.
Ушите на Якоб пламнаха. Поклони се и бързо се върна на мястото си. Патрик бързо мушна събраните монети в ръката на Мартин и също се дръпна назад.
Епископът пое дълбоко въздух и започна церемонията. Мартин непрестанно попипваше челото си и проклинаше тромавостта си. Защо беше толкова нервен? С треперещи пръсти сложи монетите върху медната табла, която му подаде епископът. Последва символичното предаване на откупа на Изабела, която го прие с щастлива усмивка. След това двамата паднаха на колене пред олтара.