Изабела бавно отстъпи назад и го поведе със себе си.
— Люби ме — помоли нежно тя. — Люби ме както последния път.
Мартин преглътна тежко. Желанието отдавна гореше в него, копнежът го изгаряше. Но дори тогава, в стария замък, когато тя лежеше в обятията му, когато се отдадоха един на друг, не беше същото. Тогава знаеха, че не могат да имат общо бъдеще. Тогава тя стоеше много по-високо от него.
Той я погледна изпитателно. Нима това имаше значение? За момент се поколеба. Може би поданиците му щяха да говорят, че новият княз е стигнал до трона през леглото на принцесата. Може би не беше достатъчно, че той беше реабилитиран и правата му бяха възстановени. Че случайно беше убил не само отдавнашния си противник, но и годеника на принцесата, бъдещия княз — това беше волята на съдбата. Но дали наистина беше така?
Мартин си припомни думите на мъжа в черно и го обзе странна неловкост. В известна степен той беше повлиял върху съдбата. Наистина ли му беше предопределено да стане княз? И ако да, кой му бе определил тази съдба?
— За какво мислиш? — Гласът на Изабела го върна към действителността. Тя видя объркването в очите му. Мушна ръце под ризата му и я свали, както бе направила през последната им нощ в стария замък. Тогава се бяха любили така, сякаш на света съществуваха само те двамата, Мартин и Изабела. Тогава нямаха общо бъдеще, всъщност изобщо нямаха бъдеще!
— Страх ме е — проговори тихо Мартин.
— От какво?
— От бъдещето. Аз съм само един обикновен рицар.
— Не, не си. Твоето място е на княжеския трон. Убедена съм, че си подходящ за княз. Тронът не ти бе подарен, ти си го извоюва.
Мартин я погледна със съмнение и тя отгатна хода на мислите му. Поклати глава и помоли нежно:
— Остави всичко това навън. Ти се ожени за принцеса и получи корона и княжество. Но тук сме само ние двамата — мъж и жена. Няма да се любиш с принцесата, а с жената, която те обича. Забрави короната и княжеското достойнство! Обичай ме!
— Достатъчно ли е това? — попита Мартин.
— Ако преживеем онова, което преживяхме през последната нощ в замъка, е напълно достатъчно.
Той простена тихо и я притисна до себе си. Дишането й се ускори.
— Обичам те до лудост! — Мартин се отдели от нея и бързо се освободи от останалите си дрехи.
Изабела се изтегна на леглото и проследи движенията му с премрежени от желание очи. Когато остана напълно гол, тя протегна ръце.
Тя лежеше пред него нежна и крехка. Изглеждаше толкова беззащитна. В същия миг му стана ясно каква мъка беше преживял през последните дни и седмици. Заля го гореща вълна и той падна върху нея. Потърси устните й и вложи в целувката цялата сила на желанието си. След това се отдръпна леко, за да се наслади на близостта й.
— Винаги съм си представял, че един ден ще лежа до теб като твой съпруг — пошепна той и започна да милва тялото й. — Сънувах го, а сега го изживявам наистина.
— Да, сънят стана действителност — потвърди тихо Изабела и когато Мартин не реагира, се надигна и попита страхливо: — Май вече не ти харесва?
Той се засмя и поклати глава.
— Напротив, страхотно е. — Наведе се над нея и я притисна във възглавниците. Тя се отпусна с доволна въздишка.
— Вече си мислех, че ти…
— Дойде ми твърде много! Толкова неща се случиха, че… — Той затвори очи и тя усети треперенето му. — Още не мога да повярвам, че си моя жена. Че ние двамата… след всичките ужаси…
Мартин я притисна до сърцето си и даде воля на дълго трупаната страст. Всичко, което се бе насъбрало зад фасадата от гордост и горчивина, си проби път навън. Вече не беше нужно да се крие, да се сдържа. Нетърпеливо я освободи от долната риза и започна да милва тялото й с ръце и устни. Обсипа я с водопад от бързи целувки. Тялото й се извиваше страстно под милувките му.
Устните му бяха навсякъде и Изабела надаваше тихи сладостни викове. Мартин се потопи между бедрата й и чу как тя шумно пое въздух. Според нея това, което правеше той, беше грешно — и невероятно хубаво! Сега й стана ясно защо монахините така упорито твърдяха, че докосванията на това място са грешни и заслужават най-строго наказание. Никога не беше подозирала, че милувките на езика му ще й доставят такова удоволствие. Тя обви с крака шията му и изненаданият вик много бързо премина в страстен, сладостен стон.
Мартин загуби самообладание. Езикът му смело си проби път навътре и засили възбудата й. Тя беше като избухнал вулкан, готова за него и за неутолимата му страст. Тялото й реагираше все по-силно на сладкото мъчение. Най-сетне той се отдели от слабините й, устните му бързо се вдигнаха към нейните устни и когато двамата се целунаха, телата им се сляха.