Той протегна ръце и ги сложи на раменете на Рудолф. Приятелят му вдигна глава и в топлия кафяв поглед светна огромна изненада. Мартин се усмихна.
— Време е да отведеш Матилда пред олтара, иначе детето ви ще се роди преди това — пошепна Мартин, после отново извиси глас: — Рицарю Рудолф от Кибицмарк, днес ставате господар на моето някогашно ленно владение със замъка, принадлежащите към него земи, седем села и гора. Службата ви на мой васал се състои в участие във военни действия на кон, в пълно бойно снаряжение, с всичките ви васали със статут на рицари. Вашето място е в съвета на мъдрите рицари, които във военно време ми служат с мечовете си, а в мирно време — със съветите си. — Само преди няколко дни старият княз беше произнесъл почти същите думи на васална клетва към Мартин. — Моят подарък за вас и съпругата ви е голямо сватбено празненство, преди да встъпите във владение на своя замък.
Матилда, която слушаше благоговейно, излезе напред и падна на колене до Рудолф.
— О, княже, сърцето ми е преизпълнено с благодарност за добротата ви — изхълца тя, като се смееше и плачеше едновременно.
Изабела не издържа. Стана от креслото си, отиде при Матилда и я вдигна на крака.
— Не бива така, скъпа, ще навредиш на бебето — пошепна с усмивка тя, но очите й бяха влажни. Двете отстъпиха встрани, защото тържествената церемония още не беше приключила. Епископът накара Рудолф да се закълне пред свещената реликва, след което Мартин направи нещо, което не се беше случвало досега: прегърна Рудолф и го целуна по двете бузи. Рудолф единствен знаеше от кого Мартин бе видял този ритуал. По време на кръстоносния поход Ричард Лъвското сърце посвещаваше своите верни воини в рицарско достойнство именно по този начин. В Аквитания и Англия вече всички му подражаваха.
Множеството се развълнува, проехтяха гръмогласни одобрителни викове. Рицарите от съвета поздравиха Рудолф и го приеха в своите редици.
— Тъй като смятаме да възобновим празниците на изкуствата, ще използваме сватбата на рицаря Рудолф и Матилда, за да организираме конкурс между благородни поети и музиканти — съобщи Мартин. — Стига сме се борили с мечове, нека сега да се съревноваваме с духа и гласовете си. Нашият император Хайнрих ще ни бъде за пример. Припомнете си прекрасните му стихове:
Всички слушаха благоговейно прочувствено произнесените стихове, написани от височайшата ръка. Изабела си представи Мартин като трубадур в синьо-бяла туника, припомни си затрогващата песен, която беше изпълнил пред нея в градинската беседка. За момент си пожела отново да седи с него под надвисналите лози и да слуша нежния му глас. Едва шумното ликуване на събралите се я изтръгна от мечтанията. Тя се усмихна през сълзи и потисна слабостта, която заплашваше да я завладее.
— Значи скоро ще ме напуснеш — каза тихо Изабела и погледна меланхолично Матилда, която изглеждаше прекрасно в сватбената си рокля. Всеки, който видеше булката, заявяваше, че тя сияе от щастие като светулка.
— Рудолф настоява да заминем веднага — обясни Матилда. — Нали знаеш, управлението на Гундрам причини много страдания на бедните селяни. Повечето села са разрушени. Рудолф възнамерява веднага да започне да строи. Иска селяните да се върнат по родните места и да засеят нивите си. В замъка сигурно също има много работа. Гундрам имаше доста слуги, които го подкрепяха в позорните му дела.
— Не е ли по-добре ти да останеш тук, докато се роди детето ви?
Матилда енергично поклати глава.
— Моето място е до съпруга ми. Ще тръгна с него. Не се боя. Откакто сме заедно, не ме е страх от нищо.
Изабела въздъхна и огледа намръщено сватбената трапеза, където гостите се веселяха шумно.
— Не си го слагай на сърцето — опита се да я утеши Матилда. — Знаеш, че много ми се иска да остана тук. Но е много важно Рудолф да влезе във владение на замъка. Хайде, хапни малко от това великолепно печено! Днес готвачът е надминал себе си.
Изабела се намръщи с отвращение.
— Стомахът ми не иска нищо. Мисля, че вълненията от последните дни ме изтощиха. Толкова преживях, че постоянно ми се вие свят. — Тя посегна към купата с туршия и започна да яде лакомо.