Матилда изненадано вдигна вежди.
— Наистина ли мислиш, че стомахът ти е болен?
Изабела престана да яде и я погледна учудено.
— Какво искаш да кажеш?
— А, нищо, нищо.
Рудолф, който досега беше разговарял с Мартин, се обърна към сияещата си съпруга.
— Най-сетне мога да ти предложа достоен дом, мила малка червена лисичке — каза с любов той и топлите му кафяви очи светнаха. — Щастието ни е пълно. — Прегърна я и я целуна нежно.
— Щях да те обичам дори ако домът ни беше на гърба на коня ти, а владенията ти бяха селските пътища — отговори тя и впи устни в неговите.
Изабела се извърна смутено, макар че се радваше с цялото си сърце на щастието на Матилда. Отдавна бяха отминали дните, когато й завиждаше за любовта на Рудолф. Сега и тя знаеше колко прекрасна е любовта.
Мартин беше заповядал да приготвят стая за младоженците с огромно легло с балдахин. Мъжете на трапезата пускаха солени шеги за първата брачна нощ, дамите се червяха и кискаха. Матилда, която отдавна беше престанала да се срамува, реши да им го върне, стана и гордо изпъчи закръгления си корем.
— Има ли по-добро доказателство за мъжествеността на съпруга ми от това? — попита засмяно тя.
Мъжете заръкопляскаха одобрително и дамите ги подкрепиха.
— Хайде, Мартин, сега ти си наред. Трябва да ни покажеш какво се крие в слабините ти — пошегува се Рудолф.
— О, аз полагам огромни усилия всяка нощ — отговори Мартин и вдигна чашата си. — Възнамерявам да напълня замъка с наследници!
— Пия за твоите наследници! — Рудолф вдигна чашата си и всички последваха примера му.
Изабела се изчерви смутено. Все още не можеше да свикне с тези груби шеги. Наведе се към Матилда и пошепна:
— Кажи ми, моля те, как забеляза, че си бременна?
Матилда я погледна, засмя се и посочи празната купичка от туршията.
— Откога ядеш кисело? — попита тя.
— Какво общо има това с моя въпрос? — разсърди се Изабела. — Мисля, че отскоро, от една или две седмици. Но аз ям и други неща, например меденки, маринована херинга…
— А откога не си имала месечно течение?
— О, господи!
Матилда се наведе към ухото й и докосна с устни горещата й буза. Изабела размишляваше усилено.
— Мисля, че за втори път не ми дойде. Мислех си, че е от вълнението…
— Ще му кажеш ли? — поиска да узнае Матилда.
Изабела поклати глава.
— Още не съм съвсем сигурна! И с теб ли беше така?
— О, да! Всяка сутрин повръщах и Рудолф започна да се плаши. Една възрастна жена ме прегледа и ни се накара и на двамата. След известно време гаденето престана и се почувствах прекрасно.
Изабела шумно изпусна въздуха от дробовете си.
— Значи не съм болна?
— Не, със сигурност не си! Радвай се на щастието си!
— Господи, толкова се радвам! — Двете жени се прегърнаха.
— Какви тайни споделяте? — попита любопитно Рудолф.
— Женски работи! — отвърна със смях Изабела.
Матилда недоволно присви устни и посочи чашата на съпруга си, която отново беше празна.
— Макар че похвалих мъжествеността ти, започвам да се притеснявам за първата ни брачна нощ. Смяташ ли, че след като изпи толкова вино, ще си в състояние да ме ощастливиш?
Рудолф я зяпна смаяно.
— Чу ли това? — обърна се той към Мартин. — Едва се ожених и вече съм под чехъла на жена си. Та аз пия само за твое здраве, любов моя!
Рудолф се изправи рязко и се олюля застрашително.
— Продължавайте да празнувате, скъпи гости! — провикна се той. — Аз имам важна задача и не искам да разочаровам сладката си малка женичка! — Вдигна Матилда на ръце и напусна залата, съпроводен от шумни ръкопляскания и викове.
Изабела проследи излизането на новобрачните с тъжен поглед.
— Завиждаш ли им? — попита Мартин.
Тя се засмя и върхът на езичето и остави влажна следа по устните.
— О, не! Нали знам какво можеш…
Мартин остави чашата си. Вече нищо не го задържаше на празничната трапеза. Слабините му отдавна се присвиваха от желание. Улови ръката на Изабела и я поведе към изхода. Гостите ги изпратиха с одобрителни викове.
— Вече не издържам! — заяви той пред вратата на покоите им, прекрачи бързо прага и я затвори с ритник.
Мартин и Изабела стояха пред отворената порта на замъка и гледаха след дългия керван, който се виеше като тъмен червей през наситенозелените ливади. Изабела продължаваше да маха с бялата си кърпичка, макар че приятелката й беше вече далече. Тя въздъхна и бързо изтри една сълза от ъгълчето на окото си.
— Ти предпочиташе Матилда да остане да живее тук, нали? Така щеше да си имаш компания, докато аз се занимавам с държавните дела.