Император Фридрих е невероятно внушителен мъж, който прави дълбоко впечатление, много интелигентен, с възхитително излъчване. Истински владетел до върха на великолепната си червена брада. Без да усетя, аз попаднах под обаянието на този мъж. Прости ми, детето ми! Докато мъжете пиеха вино и си припомняха весели случки от някогашните военни походи, аз седях скромно в края на трапезата и слушах думите на императора. Баща ти не беше свикнал с тежкото италианско вино и по едно време падна от пейката, Фридрих се засмя гръмогласно, нареди да го отнесат в леглото и завърза разговор с мен. И днес не си спомням как стана така, че изведнъж се озовах в прегръдката му и останах цяла нощ при него.
На следващия ден императорът си замина, а ние останахме още една седмица във Венеция. Само след няколко седмици усетих промяна в себе си. Вече те носех под сърцето си! Можеш да си представиш колко дълбоко беше отчаянието ми. Не издържах и се изповядах на баща ти. Вместо да ме набие, да ме наругае и да ме прогони, той ми прости и каза, че вероятно такава е била волята божия. Обеща да те отгледа като свое собствено дете. Убедена съм, че на света няма по-добър и мил човек от твоя баща.
Когато се роди, бях най-щастливата жена на земята. Ала помислих и за бъдещето ти и изпратих вест на императора, че има незаконна дъщеря. Макар че по това време беше на поход срещу Хайнрих Лъва, Фридрих ми изпрати грамота, в която те признава за свое дете. Грамотата е приложена към това писмо и доказва произхода ти.
Скъпа моя Изабела, сега сигурно мислиш много лоши неща за своята майка, но повярвай ми, аз обичах истински само твоя баща. За съжаление господ не ми даде време да продължа да му доказвам любовта си. Сега ти си на възраст, когато трябва да си избереш съпруг, и аз ти желая от сърце да имаш също толкова влюбен и отзивчив мъж, какъвто беше за мен князът. Тогава може би ще ме разбереш по-добре.
Прости ми, детето ми! Но ако го нямаше императора, нямаше да те има и теб. Можеш да се гордееш с кръвта, която тече във вените ти. Пътят към най-високото кресло в империята е отворен за теб. Ще се моля на бог да те закриля.
Разтърсена до дън душа, Изабела хвърли писмото на масата. Тя беше дъщеря на великия император Фридрих Барбароса!
Изабела притисна ръце към лудо биещото си сърце в напразен опит да се успокои. Какво бъдеще я очакваше? Та тя беше претендентка за трона на империята!
Отново прочете писмото на майка си и очите й се напълниха със сълзи.
Мамо! Татко! Как можа да причини такава несправедливост на баща си — да се отнася с него като с оглупял старец! Той беше прекрасен, великодушен човек! Твърде добър за този жесток свят!
Ами майка й? Колко ли беше страдала, когато бе разбрала, че носи под сърцето си дете от друг мъж? Но тя не се срамуваше от деянието си, а беше горда като героиня. И князът я подкрепяше с всички сили!
— О, божичко! — изплака Изабела. Толкова искаше да прегърне баща си, да му каже колко много го обича, макар да не й е роден баща. Но той беше отнесъл тайната със себе си в гроба.
Кръвта бучеше болезнено в ушите й и тя задиша равномерно, за да се успокои. Господи, дробовете й щяха да се пръснат! Трябваше веднага да каже на някого! Първият човек, който имаше право да научи тайната й, беше Мартин.
Скочи, за да отиде при него, и с ъгълчето на окото си забеляза черна сянка, която излезе иззад една колона и се запъти право към нея. Изведнъж се озова в коравите ръце на Рупърт дьо Казевил!
Изабела нададе уплашен вик, но той бързо затисна устата й. Черните му очи я погледнаха хем развеселено, хем укорно.
— Нито дума! — изсъска той.
Изабела напразно се опита да освободи устата си, за да му каже, че няма да вика. Очевидно той я разбра, защото внимателно разхлаби хватката си, но не я освободи напълно.
— Как влязохте в покоите ми? — попита гневно тя, но мъжът се направи, че не я е чул.
— Значи вече знаете? — попита тихо той и посочи пергамента.
Очите й се разшириха от смайване.
— И вие ли знаете? — попита слисано тя.
Той кимна.
— Какво искате от мен?
— И още питате! Доста хора от най-близкото обкръжение на императора са силно обезпокоени от факта, че едно малко русо момиченце може да претендира за най-високото кресло в империята. Даже император Хайнрих се тревожи, особено сега, когато съпругата му роди син и наследник.