Другарят му беше рицарят Мартин от Трейтнар. Макар и с половин глава по-нисък от Рудолф, той беше изключително красив — с фино лице и дълга руса коса, която падаше на едри вълни по раменете му. Ала най-запомнящото се у него бяха блестящите сини очи, които не оставяха равнодушно нито едно моминско сърце. В момента обаче в тях искреше тъмен гняв.
Мартин стисна ръце в юмруци и удари с все сила каменния зъбер.
— Как мразя всичко това! — изстена задавено той.
— Много добре те разбирам — отговори тихо Рудолф. Двамата толкова различни мъже стояха един до друг в безмълвно разбирателство. — Но не знам друг начин.
— Още колко нещастници трябва да загинат, докато съберем достатъчно пари, за да се преборим с Гундрам? Трябват ни пари. За какво са ни платове, женски дрехи и библии? Имаме нужда от оръжия, желязо, пари! По дяволите, Рудолф, започвам да се съмнявам, че ще успеем!
— Не се отказвай толкова лесно! Не помниш ли колко верни хора загинаха за твоето дело? Защо си толкова объркан?
Мартин сведе глава и не отговори.
— Да не е заради монахините? — продължи с въпросите Рудолф.
Мартин въздъхна.
— Не знам, приятелю… Не беше редно да ги изоставим в онази гора. От друга страна обаче, погледни хората ни! — Той се обърна и посочи надолу към двора, откъдето се чуваха възбудени викове. Въодушевени мъже и жени отваряха сандъци и кошници и вадеха платове, дрехи и храна. — Кога за последен път са яли, както трябва? Виж ги как се радват на няколко жалки рокли! С тях ли ще си върна замъка, ще получа обратно земите си и при нужда ще се сражавам с войниците на княза?
Рудолф сведе глава. Мартин беше прав. Но нима можеше да каже истината на хората си, след като бяха загубили всичко заради него? Цялата им надежда беше в рицаря Мартин. Рудолф сложи ръка на рамото на приятеля си.
— Знам, че е трудно да го направим по този начин, но нямаме друг изход. Нима предпочиташ да гладуваш и да гледаш как хората ти умират от глад? Погледни ги! Въпреки тежкото положение са весели и искат да живеят! Не ги разочаровай!
Мартин погледна приятеля си с огромна благодарност. След това премести поглед към красивото тъмнокосо момиче, което вървеше насреща им през галерията. Беше облякло една рокля от плячкосаните сандъци.
— Погледни ме, Мартин, нали ми стои чудесно? — Тя се завъртя в кръг и червената пола на скромната рокля се изду като камбана.
— Много си хубава, Констанца — потвърди Мартин. — И със, и без рокля!
Констанца се изчерви и сведе очи. Ала се засмя зарадвано и Мартин я привлече в прегръдката си.
— Носи я, щом ти харесва!
Като си тананикаше весело, момичето слезе отново в двора, където останалите вече се караха за плячката. Мартин изсвири остро през пръсти.
— Ако продължите да се карате, ще заключа дрехите! — извиха той и размаха заплашително пръст. — Тази вечер има плячка само за жените. Веднага занесете хранителните продукти на мама Агнес в кухнята! Тя ще ги разпредели справедливо!
Сред хората долу се надигнаха протести, но Мартин се направи, че не ги забелязва. Трябваше да поддържа доброто им настроение. Очите му потърсиха Констанца и на лицето му падна сянка. Момичето имаше наистина жестока съдба. Можеше да я обезщети единствено като споделяше с нея храната и леглото си. И всичките си чувства. Констанца беше мила, благодарна и предана до гроб. Тя го обичаше! Той я дари с нежен поглед и се обърна към приятеля си. В очите му светеше решителност.
— Ще се справим, Рудолф, обещавам ти!
— Много се радвам, че отново повярва в себе си — отвърна тъмнокосият рицар. — А сега ще сляза долу да помиря каращите се, защото жените скоро ще се хванат за косите.
Мартин се засмя и го проследи с поглед. След малко се обърна отново навън и зарея поглед в далечината. Когато се почувства ненаблюдаван, извади под скромната си одежда медальона, който носеше на верижка на шията си. На него беше изобразен свети Мартин. Пред вътрешния му взор отново изникна крехката фигура на красивото момиче, което се беше защитавало толкова смело, макар че битката от самото начало беше безнадеждна. Със сигурност не беше монахиня. Дали наистина беше дъщерята на княза? Мартин не знаеше много за семейството на стария Карл Август. Досега беше вярвал, че господарят на страната живее сам. Имаше жени, които споделяха леглото му, но вече беше стар и доста отдавна беше предоставил управлението на малкото княжество в Долна Франкия в ръцете на усърдни съветници и влиятелни рицари, които не позволяваха волности. Със сигурност това беше една от причините Гундрам да придобие такова влияние и да очерни Мартин пред княза.