Никога през живота си Мартин не беше помислял, че след завръщането си от кръстоносния поход ще бъде посрещнат по такъв начин от феодалния си господар. Той стисна отново юмруци и лицето му помрачня. Ако днес наистина бяха нападнали дъщерята на княза, значи бе направил грешка, като я предостави на съдбата й. Голяма грешка — за съжаление го разбра едва сега. Можеше да я вземе за заложница и да принуди княза да го реабилитира. Ако тя оцелее и се върне при баща си, старият ще изпрати войниците си да го заловят. И без това го търсеха по цялото княжество и не беше лесно да заличи следите си. Значи трябваше да се надява, че тя няма да оцелее.
Сърцето му се сви от внезапна болка. Отново видя красивото й лице, разкошната руса коса, която стигаше до талията, грамадните сини очи, които святкаха толкова смело. И в същото време тя беше толкова крехка, така се нуждаеше от закрила… тя просто нямаше шанс!
Как мразеше да причинява страдание на невинни момичета! Гореше от желание възможно най-скоро да организира поход срещу Гундрам, за да си възвърне васалното имение. Тогава князът със сигурност щеше да го изслуша и да възстанови честта му.
Младият рицар слезе бавно по паянтовата стълба към вътрешния двор, където караниците за плячката продължаваха.
Рудолф не беше в състояние да въдвори ред. Слава богу, че мама Агнес бе успяла да спаси храната. Тази вечер, по-точно в късния следобед, всички щяха да се нахранят до насита. Старата готвачка вече беше събрала слугините, за да опекат пшеничени питки, да направят меденки, овесена каша с ябълково пюре и да опържат яйца със зелени подправки.
Мартин проследи развеселено как жените се ровеха в сандъците с дрехи, пробваха рокли и бельо, без да се срамуват от голотата си. Едрите слугини показваха пищната си плът и се опитваха да се напъхат в полите и корсажите, шити очевидно за по-слаба фигура.
— Каква е тази странна рокля? — извика сърдито една слугиня.
Мартин взе долната риза от ръката й.
— Бюстът ти и без това няма да се побере в нея. Това е долна риза, моето момиче. Обличаш първо нея, после роклята.
— Ама че глупост! Защо са ми две рокли? Тази е толкова тънка, че изобщо няма да ми топли.
— Ти не разбираш, Марта! Това е риза за дама. Дамите са срамежливи и почтени и им трябва повече време, докато се съблекат.
Слугинята се засмя гръмогласно и продължи да се рови в кошниците и раклите.
— Приберете всичко в килера — нареди Мартин и седна на най-долното стъпало на стълбата. Рудолф се присъедини към него и се загледа заинтересовано в долната риза, която Мартин все още държеше в ръка.
— Според мен тези млади „монахини“ бяха от благороден произход.
— Знаеш ли нещо за тях? — осведоми се небрежно Мартин.
Рудолф вдигна рамене.
— Не повече от теб. Русата изглеждаше около шестнадесетгодишна. Другата е с две или три години по-възрастна.
— Дали е била дъщерята на княза?
Беше тъкмо на възраст за женитба.
— Възможно е — потвърди Рудолф.
— Ако е така, в замъка скоро ще организират голямо празненство.
Рудолф погледна пронизващо приятеля си.
— Е, и? За какво намекваш?
Мартин сведе глава и втренчи поглед в ризата в ръката си.
— Нищо, съвсем нищо.
— Избий си го от главата! — извика възбудено Рудолф. — Ако само един от стражите те познае, отиваш по дяволите!
Мартин се надигна с въздишка.
— Ти винаги мислиш по-далече от мен, скъпи приятелю. Наистина ли смяташ, че има жена, която да ме замае до такава степен, че да си загубя ума? — Той се изсмя подигравателно.
Рудолф остана сериозен.
— За момент наистина го помислих — промълви той. Мартин смачка ризата и я хвърли върху купчината с другите дрехи. После сърдито плесна с ръце.
— Веднага приберете тези парцали и да вървим да ядем! Да видим какво ни е приготвила мама Агнес!
Кухнята се намираше в един ъгъл на двора под многократно кърпен тръстиков покрив. Хранителните продукти бяха заключени в малко помещение зад нея. Мама Агнес знаеше, че всички са гладни и не се доверяваше никому.
Мартин се наведе над котлето, което висеше над откритото огнище, и подуши приятната миризма.
— Манастирска храна — установи одобрително той.
Мама Агнес се прекръсти.
— Там си живеят много добре — отбеляза тя. — При всички случаи по-добре от нас.
Мартин я прегърна с обич.