— Един ден и ние ще заживеем добре, Агнес. Обещавам ти.
— Не е нужно да ми обещавате, аз вярвам. Не ми се ще моят Гунтер да е умрял напразно. — За миг лицето й се вкамени, после отново се зае да разбърква усърдно овесената каша. — Имаше дори ленено масло — съобщи гордо тя. — Само опитайте меденките! — И тя пъхна една сладка в устата на Мартин.
— Великолепни са! — потвърди той, докато дъвчеше с наслада.
Влязоха в главната постройка, издигната направо върху земята от плет и глина, с паянтов тръстиков покрив. Залата представляваше продълговато помещение без никаква украса, в което имаше само грубо скована дълга маса с пейки. Малкото столове бяха наредени в челото на масата и бяха запазени за високопоставените обитатели. Между останалите не се знаеше кой какво място заема, защото почти всички мъже носеха някакви дрипи и части от въоръжение и приличаха на цигани. Единствено Мартин и Рудолф отдаваха някакво значение на облеклото си, макар че и то беше съвсем скромно. Повечето дрехи бяха от плячка.
Двамата рицари и селяните заеха места на масата, слугините внесоха яденето и наляха в чашите и роговете разредено вино и кисела бира. След това седнаха и те и всички се нахвърлиха жадно върху топлата вечеря.
Мартин усети нещо между краката си и се стъписа. Да не би да се бе промъкнало куче? За гладни паразити нямаше място в дома му. Макар че обичаше кучета, той забраняваше да ги пускат в крепостта. Погледна любопитно под масата. Нещо бяло се бе промъкнало между бедрата му и това бяло беше дълъг, добре оформен крак. Кракът на Констанца в бял чорап!
Мартин се ухили и се смъкна по-ниско в стола си, за да се наслаждава на тайните ласки. Констанца му хвърляше тъмни, пламенни погледи изпод дългите си черни мигли. Знаеше, че му доставя удоволствие да си играе с него под масата. Той й намигна и Констанца разбра, че по-късно трябва да отиде в стаята му.
Всъщност девойката спеше заедно с другите жени в едно от помещенията на рушащата се кула. Но всички знаеха, че често споделя леглото на Мартин. Той бе прибрал треперещото от страх момиче, след като родителите и братята й бяха убити при едно ужасно нападение на селото им. Констанца бе оцеляла само защото по това време беше извела на паша гъските и двете кози, които бяха цялото богатство на семейството й. Когато се върна късно вечерта, в селото нямаше нито един жив човек, нито едно оцеляло животно. Констанца обичаше Мартин с цялото си сърце, а той се радваше на красотата и пламенността й. Харесваше гарвановочерната коса, румените бузи и огнените очи. Тялото й беше постоянен извор на чувственост и страст, освен това обичаше да го изненадва с пикантни номера, които сама си измисляше и двамата ги изпробваха в стаята на Мартин.
Преди да се оттегли, рицарят изпи няколко канчета бира. Констанца отдавна се беше скрила в сянката и чакаше Мартин да излезе. Рудолф разбра, че тази вечер отново трябва да спи в стаичката до обора, и се ухили добродушно.
Хванати за ръка, двамата се изкачиха бързо до малката стаичка на Мартин и паднаха със смях на сламеника.
— Е, какво си измислила за тази вечер, котенце? — попита с усмивка Мартин и я привлече в прегръдките си. Констанца имаше устни като зрели череши и той обичаше да ги целува до насита.
Момичето се засмя и вдигна полата на виненочервената рокля. Дългите й крака бяха обути в бели чорапи от най-фина вълна.
— Вдигни полата още, искам да видя докъде стигат чорапите — заповяда Мартин.
Констанца се изкиска и поклати глава.
— О, не, не може! Аз съм монахиня и не давам никой да ми гледа под полата.
— Ако всички монахини изглеждат като теб под полите си, искам да съм мишка и да живея в манастир. Така ще се промъквам под полата на всяка.
— Не си въобразявай глупости! Повечето монахини са стари и грозни. Не вярвам това да ти хареса.
Мартин отново я привлече към себе си и вдигна полата й. Чорапите стигаха до бедрата, където бяха стегнати с копринени панделки.
— Прекрасно изглеждаш! Но не мога да разбера защо им е на монахините да носят такива чорапи.
— Защото в старите каменни манастири винаги е много студено — засмя се Констанца и му помогна да свали роклята й.
— Стой мирно, момиче, искам да те съблека сам.
— Няма да ми сваляш роклята, тя е нова — отбраняваше се шеговито тя.
— Не, не, махни я, но можеш да запазиш чорапите. — Мартин коленичи и измъкна червената рокля през главата й. Констанца се изтегна пред него и той отново се наслади на изкусителното пищно тяло: едри гърди, меко заоблени хълбоци, кадифена мургава кожа, която образуваше ярък контраст със снежнобелите чорапи. Краката й бяха съвършени. Той я хвана внимателно за стъпалата, разтвори краката й и ги вдигна на раменете си. После плъзна пръсти по вътрешната страна към центъра на женствеността й. Усещаше милувката на фината тъкан и топлината на кожата й под чорапите. Издаде тих вик на блаженство и се заби дълбоко в тъмния рай между бедрата й. Проникна в бушуващия вулкан и жадно завладя черешовите й уста. Силните движения на таза й го засмукаха като водовъртежите на див планински поток. Предаде се изцяло на неудържимата вихрушка, обзет от дива, животинска страст, а когато Констанца уви крака около него и меките чорапи се отриха в гърба му, слабините му затрепериха от безумно желание. Мокрите им от пот тела се сляха с младежка необузданост и в невинност, която не познаваше греха.