Очите на Бодо светнаха и той кимна зарадвано. Стараейки се да изглежда равнодушна, Гунила избра няколко апетитни късчета от трапезата, нахрани се спокойно и пийна още малко вино, преди да се оттегли.
Притъмняваше и тя заповяда да запалят няколко лоени свещи, които потопиха в топла светлина просторната стая с три дебели каменни колони, които носеха високия свод. Завесите пред отворените прозорци се издуваха леко от вечерния вятър. Щом чу тихото чукане, Гунила побърза да отвори вратата сама.
Бодо стоеше пред нея със зачервени уши и я гледаше втренчено. Гунила носеше само лека, плътно прилепнала рокля, чиято горна част беше стегната със сребърна кордела. Тя отиде с поклащащи се хълбоци и кокетни стъпки до средата на стаята, където в железен свещник беше поставена дебела лоена свещ. Дебел килим покриваше каменния под. Гунила коленичи на пода и направи знак на Бодо да я последва.
Сега, когато се озова насаме с Гунила, Бодо изведнъж загуби смелостта си. Развълнуван и смутен, той непрестанно триеше потните си длани в панталона си.
— Е, Бодо, намираш ли ме красива? — попита с нежен глас Гунила.
— О, да! — прошепна момчето и ушите му пламнаха още по-силно.
— Никога ли някоя жена не се е интересувала от теб? — продължи с въпросите тя и когато момчето поклати глава, се усмихна майчински. — Тогава е време да разбереш какво чувства мъжът.
Гунила отвърза бавно шнура на роклята си и я разтвори. Бодо зяпаше с отворена уста ръцете й, които отмахнаха плата и разкриха гърдите й, за да ги погалят предизвикателно. Дъхът му се ускори, лудо биещото сърце заплашваше да спука гръдния кош.
— Ела, опитай сам, да видим какво ще усетиш! — Тя улови китката му и поднесе ръката му към гърдите си. Опулил големите си очи, Бодо положи длан върху бялата закръгленост. Гунила се усмихна подканващо. — Хайде, хвани я, размачкай я, погали я. Няма да те заболи! Приятно е!
Бодо внимателно прокара пръсти по пищната гръд. Изведнъж изръмжа и се хвана с другата ръка между краката. В следващия миг застина като ударен от гръм.
Гунила свали ръката му от гърдите си.
— Виждаш ли какво става — изрече равнодушно тя и отново завърза роклята си. — Ако искаш, можеш да се измиеш в онзи леген. — На лицето й се появи подигравателна усмивка. Бодо стана червен като пурпур и засрамено сведе глава. Скочи и се втурна към вратата, без да сваля ръце от панталона си. Отвори я и изскочи като вихър в коридора.
— Това не беше особено мило — изрече мъжки глас зад Гунила и тя се обърна като ужилена. Погледна право в две черни очи на хищна птица, които блестяха развеселено. Трябваше й почти минута, докато се възстанови от изненадата.
— Как влязохте в стаята ми? — изфуча гневно тя.
Дьо Казевил излезе иззад една от завесите и се засмя, показвайки блестящите си бели зъби.
— Отдавна съм вътре — отвърна той, обиколи я бавно и я огледа като кобила, която се канеше да купи.
Гунила се завъртя с него. Чувстваше се ужасно неловко.
— Какво искате?
— Да се позабавлявам — отговори той и спокойно спусна резето на вратата. — Представлението беше чудесно и мисля да го продължим.
Гунила пламна от гняв. Точно този страшен мъж бе станал свидетел на непочтената й игра с Бодо.
— Трябваше да го направя. Това е възпитателна мярка, разбирате ли? Момчето беше станало досадно.
— Много ефективна мярка — потвърди Дьо Казевил. — Но според мен само господарят има право да възпитава пажа си — добави той с лек укор.
Гунила упорито отметна глава назад. Гласът на непознатия беше тих, заплашителен, внушаваше страх.
— Кой сте вие?
— Много въпроси задавате! — Дьо Казевил взе един кичур от тъмната коса между пръстите си и помилва с него бузата й. — Очевидно не сте намерили господаря, който ще ви възпита правилно.
— Лъжете се — отговори сковано Гунила и се отдръпна. — Аз съм омъжена жена.
— О, знам, че сте омъжена — отвърна тихият глас. — Съпругът ви е в Италия с императора. В момента сте сама. Младото ви тяло копнее за удоволствия и отпускане. Нима ще ми кажете, че сте готова да се задоволите с малкия паж?
Той взе ръката й и галантно я съпроводи през стаята. Макар и изпълнена с недоверие, тя му позволи да я води.
— Вие не ми отговаряте, красива Гунила, но аз знам, че съм прав. Тялото ви иска нещо, което никой мъж досега не ви е дал, така ли е?
— Какво говорите? Откъде вземате тази дързост?
Мъжът я погледна развеселено.
— Написано е на върха на носа ви. — Спря до една от колоните и сложи ръцете й върху камъка. — Знам, че копнеете за прегръдка, както сега прегръщате тази колона — пошепна в ухото й той и плъзна пръсти по протегнатите й ръце. Извади от туниката си тънка кожена връв и светкавично завърза ръцете й зад колоната.