Гунила твърде късно забеляза капана и гневно задърпа здравия ремък. Напразно. Беше безсилна да се освободи. Притихна, допряла буза до твърдия камък.
— Веднага ме пуснете! — извика глухо тя.
— Иначе? — попита усмихнато мъжът.
— Ще крещя и ще събера целия замък! — извика гневно тя.
— О, не, няма да го направите — отговори меко той, сякаш си имаше работа с твърдоглаво хлапе. Улови с една ръка лицето й, отвори устата й и напъха вътре тънката кърпа, която Гунила беше захвърлила на леглото.
Отчаяна, тя се опита да се отбранява, на само захапа плата между зъбите си. Очите й се разшириха от ужас.
— Не се бойте, няма да ви сторя нищо лошо — обеща непознатият, все така със спокоен, тих глас. Хвана вързаните й ръце и внимателно я смъкна надолу.
Дали искаше или не, Гунила трябваше да застане на колене. Мъжът свали ръцете й до пода и я принуди да се опре на лакти и колене. Все едно че беше куче, вързано за колоната.
— Така е много добре — усмихна се той и бавно помилва закръгленото й дупе, което стърчеше точно пред очите му. Тя се опита да се надигне, но той притисна лицето й към колоната, така че да не може да се движи. Изпълнена с отвращение, Гунила го прониза с поглед, когато вдигна полата й и разголи задните й части. Когато се наведе, за да я разгледа отблизо, лицето й пламна от срам.
— Красива си — изрече доволно той. — Дупето ти е кръгло и стегнато като на кобила. — Съвсем спокойно отвори колана на панталона си и освободи еректиралия си член. Гунила зяпна смаяно голямата му мъжественост, също така закривена като носа му.
— А сега не мърдай, защото иначе ще те боли — каза той и коленичи зад нея. После разтвори с пръсти входа към тялото й.
Гунила изохка измъчено. Докосването му й причини неловкост. Тя се опита да се изплъзне и изви хълбоците си настрана.
— Сигурно гориш от нетърпение, щом мърдаш така? — попита подигравателно той и заби нокти в дупето й. Писъкът й бе задушен от кърпата в устата й. Безформеното му копие проникна в нея, той изпусна шумно дъха си през носа и се задвижи силно и безогледно.
Гунила измъчено затвори очи. Не й оставаше нищо друго, освен да изтърпи този брутален акт. Мъжествеността му нямаше да издържи вечно. Толкова повече се учуди, когато той спря да се движи и пое дълбоко въздух, без да се махне от нея. Докато дишаше равномерно, той мачкаше хълбоците й.
— Харесва ли ти? — попита той и наклони глава встрани, за да я погледне в лицето. — Още не? Обещавам ти, скъпа, че ще ти хареса. — Отново се раздвижи, тласъците на хълбоците му ставаха все по-силни и тя усети с учудване и ужас как вътрешността й набъбна болезнено и в нея се надигна животинско задоволство. Пот се стичаше от челото й, когато той прекъсна акта за трети и за четвърти път и потисна възбудата си, за да започне отново.
— Ориенталците се сношават само по този начин — обясни й той в една от паузите, докато чакаше да се успокои. Лицето я болеше от натиска на каменната колона, срамните й части горяха от необичайния начин на сливането, но още повече я болеше от унижение и гняв, че той си бе позволил да я вземе като кучка. Очите й се напълниха със сълзи, когато той най-спокойно продължи тласъците си и я хвана здраво през корема, за да се увери, че въпреки болките преживява един след друг оргазми. Предателските тръпки в долната част на тялото й не преставаха и той изкриви уста в доволна усмивка.
— Няма да пречупя напълно великолепната роза — изрече той с поглед към сълзите й, — защото се надявам още много пъти да ми доставя удоволствие. Но аз още не съм стигнал до края, а ти плачеш, скъпа. Какво ще правим сега?
Той отдръпна хълбоците си и Гунила усети с облекчение как излезе от нея.
— Няма проблеми — рече небрежно той. — Ти имаш и други небесни порти, които могат да ми доставят наслада.
Отново вкопчи пръсти в дупето й и грубо го разтвори.
— Не! — изпищя отчаяно Гунила и припадна.
Когато се събуди, видя, че е в леглото си. Раздвижи се и изохка от пулсиращата болка между краката. С мъка отвори очи и видя мъчителя си, който седеше най-спокойно на един от високите столове с чаша вино в ръка и равнодушно се взираше във върха на обувката си.
Като забеляза, че тя се е събудила, той се усмихна.
— Радвам се, че мога отново да те погледна в очите — каза той и Гунила отвратено извъртя глава настрана.
— Хайде, хайде, какво толкова лошо се е случило? — попита той и седна до нея на ръба на леглото. Помилва рамото й и продължи: — Надявам се следващия път да не припаднеш. Знаеш ли, че пропусна най-хубавото?