Турнирът започна с шествие на участниците и представянето на гербовете и знамената. Рицарите носеха блестящи ризници, върху тях пъстри подплатени жакети. Много бяха украсили шлемовете си с разноцветни пера. В десниците си носеха знамена, на които бяха избродирани гербовете им. В лявата ръка държаха щита и юздите на коня. Грамадните коне реагираха светкавично на натиск с бедрата или шпорите. Двама по двама участниците в турнира минаваха покрай почетната ложа, за да поздравят владетелското семейство и да изкажат почитта си към Изабела. Галопиращото покрай ложата шествие беше великолепно. Очите й блуждаеха и тя ставаше все по-неспокойна, защото не можеше да открие рицаря Михаел в дългата редица.
— Матилда, виждаш ли го някъде? — пошепна възбудено тя.
Матилда разпери отчаяно ръце.
— Как бих могла да го открия в тази навалица? Какъв е гербът му, какви цветове носи?
— Ако знаех, досега да съм го открила — отговори сърдито Изабела и отново прокле бавната мисъл на приятелката си. Но сега не беше време да й се кара. Рицарите се наредиха в две редици една срещу друга. Пажовете хванаха юздите на конете. Винфрид се изправи.
— Благородни рицари! Строени сте тук за достойна битка, за почит към високата дама. Нека всеки от вас се бие според силите и сръчността си, смело и честно. Нека спечели най-смелият и сръчният, най-силният и най-умният. Закълнете се да съблюдавате правилата, да се биете честно и да извоювате победата достойно!
— Заклеваме се! — извикаха като един рицарите.
Винфрид вдигна заповеднически ръце.
— Тогава слушайте: ще се сражавате според правилата на Тиост. Двубоите ще се водят със затъпени копия. Разделени сте на две групи по жребий. Първият от първата група ще се срещне с първия от втората група и така нататък. Ще се проведат няколко сблъсъка, докато един от противниците падне от коня. Който наруши правилата, ще бъде изключен от турнира и прогонен позорно. Готови ли сте, господа рицари?
— Готови сме! — отговориха отново в един глас шестдесетимата рицари.
Всички погледнаха към Изабела.
— Трябва да дадете знак с копринената си кърпичка — пошепна й Матилда.
Изабела все още напразно се опитваше да открие Михаел между рицарите.
— Какво трябва да направя? — попита объркано тя.
— Да дадете знак! Дайте знак с кърпичката си! — зашепнаха развълнувано благородните дами около нея.
Изабела се надигна, усмихна се и вдигна ръка, за да размаха избродираната със злато дантелена кърпичка. Отново прозвуча многогласен хор и двете групи се запътиха към двата срещуположни края на пистата. Първите двама рицари застанаха на старта. Пажовете им подадоха копията и Изабела видя, че върхът им беше украсен със златна панделка. Всички носеха нейните цветове!
Конете пръхтяха и цвилеха. Копитата им потропваха нетърпеливо в пясъка на пистата. Пажовете поеха знамената и рицарите вдигнаха копията. Краят им беше затъпен. Винфрид даде знак и двамата рицари препуснаха един срещу друг. От устата на конете капеше пяна, чу се силен трясък, когато копията се удариха в неприятелската броня. Единият рицар изхвърча от седлото, другият едва успя да се задържи след силния удар. Когато другият падна тежко в пясъка, победителят размаха ликуващо копието си. Пажът и помощниците на падналия дотичаха да го вдигнат. Той се отдалечи, олюлявайки се, и Изабела беше сигурна, че се е наранил.
Ала не й остана време да мисли за съдбата му. Следващата двойка противници бяха готови за атака. Понякога и двамата рицари падаха от седлата и нямаше победител от двубоя. След първия рунд от шестдесетте рицари останаха двайсет и четирима победители от двубоите.
Пажовете изтеглиха следващите жребии. Докато рицарите си поемаха дъх след първата схватка, Изабела напразно търсеше между тях рицаря Михаел. В гърлото й заседна буца.
— Откри ли го най-после, Матилда? — пошепна отчаяно тя.
— Не, и как бих могла? Вижте онзи с червения дракон на бяла основа. Другият пък има на знамето си златен двуглав дракон, а третият носи зелен дракон с корона. Как да разбера кой от тримата е Михаел?
— По дяволите, Матилда, трябва да знам къде е Михаел!
— Не викайте дявола, Ваше височество, това ще ви донесе нещастие! — Матилда скочи стреснато. Розамунда, Виктория и Маргарет също се спогледаха уплашено.
Изабела се прекръсти бързо. Какво й ставаше? Матилда стисна ръката й, за да я успокои.
— Няма смисъл да го търсите. Трябва да почакате, докато турнирът свърши.
— Но аз искам да се моля за него! Искам да спечели! Как да го направя, като не знам кой е?