— Нищо не ми дължиш — повтори тя. — Ти изобщо не слушаш какво ти казвам!
— Защото ме измъчват угризения на съвестта! Искам да ти кажа, че такива работи ми се случват съвсем рядко. — Той се обърна целия към нея. — Но в такава ситуация не съм изпадал никога. Първо, нося отговорност за това, че една жена бе наранена с нож. Второ, явявам се аз и я обезчестявам. Дори и за мене това май идва множко.
— Не съм невинна.
— Ти си невинна! Това, че си израснала в бардак, не значи, че си проститутка!
Тя за миг остана като вцепенена, сякаш думата я удари, но след това извика разпалено:
— Зная! Зная го! Аз никога няма да стана като нея.
— Като коя?
— Като… — Идваше й да си прехапе езика. — Майка ми.
— Проститутка ли беше?
— Да. Но не искам да говоря за това.
— А, не! Няма да се оставя пак да ме отклониш. Защо те плаши представата да станеш като майка си?
— Да живееш такъв живот… Истински кошмар! Нейното си беше същинско робство. Никога няма да робувам! На никого и за нищо! Няма да го допусна.
— Защо тогава ходиш у Забри, след като къщите на удоволствията ти са толкова омразни.
Джейн впи очи в килима.
— По работа. Трябваше да говоря нещо с нея.
— Нещо за железницата?
— Не.
— За Картаук?
Тя подскочи:
— Как научи за Картаук?
— Сега вече зная за него повече, отколкото преди един час. Ето, вече зная, че не ти е любовник.
— Разбира се, че не е! — Говореше приглушено, като че мислите й са някъде далече, въпреки че го гледаше с подозрение. — Какво си чул за него?
— У Абдар. — Рюъл видя как тя замръзна от ужас и побърза да добави: — Не ме гледай така! Ако аз представлявах някаква заплаха за тебе, не бих ти споменал нито за Картаук, нито за Абдар. Сега вече играта се промени. Ще трябва да търся друг начин, за да получа онова, което желая.
— А какво желаеш?
— Аудиенция при махараджата и нечие достатъчно силно влияние, за да го накарам да тръгне в желаната от мене посока. — Рюъл направи дълга пауза. — Абдар ми обеща това при условие, че му намеря Картаук и го предам в ръцете му.
— И ти възнамеряваш да го сториш? — прошепна Джейн.
— Още не бях решил. Това бе просто една възможност.
— Но заради тази смътна възможност ти се замесваш в ужасни неща. Как можеш! Абдар е истинско чудовище.
— Допусках такова нещо. Но защо се чудиш? Нали ние с тебе вече обсъдихме надлъж и нашир колко съм безскрупулен? Дай да си спестим по-нататъшните коментари за моите недостатъци.
Уплахата й бързо отстъпи място на несдържан гняв:
— И значи затова ме доведе тук? Значи Абдар те посъветва да ме…
— Не ставай вулгарна! Абдар няма нищо общо с това!
Изведнъж тя се сети нещо:
— И нищо общо със срещата ни при Забри, така ли? Мъжът, когото ти уби отзад в уличката, също няма нищо общо с твоите планове, така ли?
— Неприятно ми е да те разочаровам, но никога не убивам, ако нямам сериозни основания за това. — Рюъл се намръщи. — Неговата поява бе явно случайна, обаче посещението на Пахтал у Забри беше май нагласено… Къде тръгна?
— Отивам си. — Джейн отметна покривката и взе да облича мократа си риза. — При положение, разбира се, че не си оставил навън да ме причакат Пахтал или някой от неговите наемни убийци, за да ми попречи.
— Не ми говори нито за Пахтал, нито за Абдар! — каза той кратко. — За мене те са ликвидирани. Зная, че те засегнах, но, моля те, опитай се да погледнеш разумно на нещата!
Очите й го стрелнаха светкавично.
— Не си ме засегнал. Никога няма да позволя на мъже като теб или Абдар да ме наранят! — Джейн вдигна панталоните си и ги пристегна с колана. — Но разумът ми говори, че ще е страшно глупаво някога пак да ти се доверя.
— Та ти изобщо никога не си имала доверие в мене! Съгласи се да те обладая от чисто физическо желание, а не защото повярва в моята искреност! — Той вдигна властно ръка, за да спре възраженията й.
— Ала аз и не съм очаквал нещо друго. Би трябвало да не си с всичкия си, за да ми повярваш! Ето, сега вече се изяснихме и можем спокойно да си гледаме работата. Абдар търси Картаук. Ти пък искаш да му попречиш да се добере до него. Предполагам, че ще искаш да изведеш Картаук от Казанпур. Така ли е?
Тя не отговори.
— Добре тогава — Рюъл сви рамене. — Аз ще изведа твоя Картаук от Казанпур и ще намеря място, където да е в безопасност от Абдар. Така ставаме квит, уредени са всички дългове.
— Какво?
— Чу какво. — Рюъл също започна да се облича. — Боже милостиви! Просто не мога да повярвам как се забърках в тия работи!