— Видя ли какво стана! Как можа да легнеш точно по средата на коридора?!
Мразеше да изпада в паника и да бъде притеснена. Вече бе извадена от равновесие, а тепърва й предстоеше вечер с „чудесния“ шериф на Лилоут Крийк. Погледна се отново в огледалото, само за да открие с досада, че не си е сложила обеци. Трябваше да се лиши от тях, защото бяха в спалнята, а не искаше Вон да й натяква, че не му е отворила навреме.
Звънецът отново се обади.
Отвори вратата, а сърцето й се бе разтуптяло като на ученичка. Вон Гарет стоеше пред нея в черни панталони и тюркоазна риза. Изглеждаше както винаги перфектно.
— Здравей… заповядай.
— Здрасти, изглеждаш много добре. Харесвам косата ти така.
Ким стеснително докосна свободно падащите си руси кичури. Не бе намерила време, за да ги сплете на плитка.
Отстъпи назад.
— Благодаря, влизай.
Сърцето й още биеше лудо от спринта по стълбите, от сблъсъка с Черъти, а и от неизвестността, която предстоеше.
Вон държеше в ръцете си две бутилки вино.
— Не знаех какво си приготвила за вечеря. Затова взех бяло и червено. Бялото е френско „Бордо“, а червеното — италианско „Кианти“. Какво предпочиташ?
Ким се колебаеше. Не бе очаквала, че ще донесе вино, по простата причина, че тя не пиеше. Не знаеше и какво е подходящо за нейното меню. Разчитайки на логиката, избра червеното, защото лазанята бе италианско ястие. „Дано не греша.“
Поведе госта си по малкия коридор през дневната към столовата. Столовата на Вивиан Фарис беше в класически стил, с антични мебели. До едната стена имаше масивен дъбов шкаф, на чиито лавици бяха подредени прекрасни порцеланови и кристални сервизи, някои от които имаха „родословно дърво“. Огромната старинна маса и осемте стола с кожени облегалки заемаха по-голямата част от помещението.
Ким беше сервирала прибори и чаши за двама.
Надяваше се Вон да не си направи грешни изводи. Бе се постарала нещата да не изглеждат като интимна вечеря. Нямаше свещи и ваза с цветя. Нямаше предварително подготвена романтична музика. А и в главата й нямаше подобни мисли. Молеше се той да разбере това.
— Ще отида да взема тирбушон за виното.
— Идвам с теб.
Докато Вон отваряше бутилката, тя завърши приготвянето на салатата.
— Мм, мирише много вкусно.
Вон, използвайки една от кърпите на леля й, вече бе извадил готовата лазаня и изключил фурната.
Само за няколко минути й демонстрира, че се чувства комфортно в кухнята. Този мъж продължаваше да я учудва. Въпреки че с всеки изминал ден го опознаваше, все още му нямаше никакво доверие. Изглеждаше й някак прекалено добър, почти съвършен. Питаше се дали не я залъгваше с това свое поведение? Това ли бе лошото момче от училищните й години?
Сега Вон Гарет бе пример за подражание в града. Имаше голяма, великолепна къща, с още по-разкошен външен двор и градина. Според клюките, които Ким бе чула, той сам бил проектирал и изградил всичко това. Дори от едно бегло надзъртане през прозорците се разбираше, че е добре организиран, че обича да готви и да поддържа чистота. За да спечели изборите за местен шериф, очевидно бе и честен човек. Като се прибавеше към артистичния талант и ослепителната му външност, Гарет бе мъж, след когото всяка жена би обърнала глава. Имаше само една загадка — защо е останал ерген. Защо не обръщаше внимание на въздишащите по него жени в града? Имаше ли нещо, което криеше от нея? Ким продължаваше да го изучава подозрително, докато носеше лазанята към столовата.
След като първоначалното й смущение премина, тя откри, че прекарва доста добре времето си в неговата компания. Вон й разказваше интересни истории, случили се в града през последните шестнадесет години. Успя да научи подробности за почти всички свои съученички — коя за кого се е омъжила, колко деца има, къде се е преместила да живее. Разговорът се прехвърли върху щастливия й, но за съжаление кратък брак. Един деликатен въпрос на Вон изискваше по-специални обяснения.
Очите му я гледаха пронизващо.
— Искаш да ми кажеш, че не можеш изобщо да имаш деца? Има ли някакъв шанс?
Ким отпи от чашата си с вино.
— Както ти обясних, болна съм от ендометрит3, а за жени с такова заболяване лекарите не препоръчват бременност. Могат да възникнат и по-сериозни усложнения. С Кен бяхме решили да си осиновим дете.
Вон кимна и я погледна малко особено.
— Ако можеш да пазиш тайна, ще ти призная нещо…
Ким се поколеба за момент, но любопитството й надделя.
— Имаш честната ми дума.
Светлите му очи преливаха от напрежение — нещо, което тя виждаше за първи път.