— След като мнението ми не е било поискано по какъвто и да е начин при раждането ми, защо би трябвало да се срамувам от него, госпожо?
— Все пак… — започна леля Гуенет, но беше прекъсната от Антония.
— Сега ще можеш да си намериш съпруг. Няма да е нужно повече да се преструваш, че не си истинска дама.
— Представи си само — каза Фани, дъвчейки ябълката си, — ти си плод на любовта на един мъж и една жена. Колко романтично!
— Дрън-дрън — каза Антония. — Ти си глупачка, Фани. Сега, Херцогиньо, на теб няма да ти се налага непременно да седиш тук, защото законното ти положение е уредено. Няма да е нужно да седиш тук и да търпиш Маркъс да ти нарежда.
— Аз да нареждам, Антония? Хайде моля те, ако аз бях такъв деспот, щях ли да ти разрешавам да четеш тая гадост, която в момента е отворена на колената ти?
— Е, може би не — усмихна се Антония на братовчед си. — И все пак, заповедите ти се умножават всеки ден, Маркъс. Сякаш ги обмисляте с леля Гуенет, след като се качим с Фани в стаите си. Но двете с нея сме в състояние да ви понасяме. Не си граф от толкова много време и сигурно се опитваш да се научиш да бъдеш такъв. При това положение, Херцогиньо, ще отидеш ли в Лондон?
— Възможно е. Може би ще отида след Коледа. Защо не?
— Ще ти даде ли Маркъс пари? — попита Фани, без да отделя очи от сладкишите, стискайки огризката от ябълката в ръката си. — Нали знаеш колко е скъпо в Лондон?
— Ще видим — каза Маркъс раздразнено. — А сега, марш в леглата, момичета. Не бойте се, с леля Гуенет няма да останем, за да измислим още някое и друго тиранско правило, с което да изпитаме издръжливостта ви. Лельо Гуенет, мисля, че за теб също е време. Ако обичаш, остани за малко, Херцогиньо.
Малко по-късно двамата се гледаха от прилично разстояние. Бузите на Херцогинята леко се бяха зачервили от топлината.
— Какво има, Маркъс? Имаш ли нещо да ми казваш?
— Защо каза, че искаш да ходиш до Лондон?
— Казах, че може и да отида. След Коледа.
— Имаш ли нужда от пари за там?
— Не, смея да твърдя, че не се нуждая и от пени.
— Така значи. А аз си мислех, че дойде, защото финансите ти са разклатени. Но явно не е така, не и ако можеш да си позволиш престой в Лондон. Ако действително сама ще се издържаш.
— Естествено Баджър ще ме придружава.
— Няма да отидеш, забранявам ти. Ще отпътуваш за Лондон заедно с мен, тоест в края на март. Леля Гуенет ще ни придружава и ще се грижи за теб. Ще бъдеш въведена в обществото. Ако ти спреш избора си на някой джентълмен и аз го одобря, или ако аз открия джентълмен, подходящ за теб, ще ти осигуря зестра и ще можеш да се омъжиш.
— Глупости, Маркъс. Моля те да спреш да ме засипваш със заповеди. Не ти подхожда ролята на деспот.
— Съвсем не смятам, че говоря глупости и не съм никакъв тиранин, без значение какво говорят близначките. Лондон изобилства от джентълмени само по име, готови да съсипят репутацията на една дама или да си позволят прекалени волности по отношение на нея. Ти нямаш представа как да се справиш, зелена си още. Лесно ще извършиш някоя глупост. Няма да допусна това да се случи. Най-малкото, защото си Уиндъм. Ще отидем в Лондон заедно и аз ще те предпазя от всякакви негодяи.
— Ако не внимаваш, Маркъс, всяка твоя позната от женски пол може да те закара овързан при квакерите12 в Бристъл — гласът й звучеше меко. — Говорят, че там са най-фанатичните привърженици на сектата. Разправят, че те никога не си позволяват да се заглеждат в собственото си голо тяло, винаги се събличат и обличат с поглед, прикован някъде пред тях, а така се и къпели. Не мога да си представя как го правят. Подобно смирение изисква невъобразими решимост и постоянство. Маркъс, разбирам, че мислиш за доброто ми, но недей да се тревожиш за мен.
— Вече съм започнал процедурите за определянето ми за твой опекун. Приключването им няма да отнеме много време.
— Не мисля, че е така — каза тя, усмихвайки се преспокойно, с лице обърнато към огъня.
— Нямаш думата за това, дяволите да те вземат!
— О, смея да твърдя, че ще имам думата много повече, отколкото можеш да си представиш.
— Как?
Отговор не последва.
— Откъде намираше средства да се издържаш? Имаше мъж, нали? Има някакъв мъж, който ще те чака в Лондон, нали? Защо се върна, след като планът ти не е да останеш тук? Баща ти ли постави такова условие, за да се признае произходът ти?
— Какво изобилие от въпроси, Маркъс! Ще се насоча към първия. Изглежда ти си убеден, че жените са изключително неспособни да се издържат по почтен начин.
12
Квакер — член на протестантска секта, създадена през XVII в. в Англия и Америка. — Б.пр.