Херцогинята кимна на Баджър и, изпреварвайки възраженията му, категорично заяви.
— Ти ще останеш тук. Застани под ей оня дъб и се прави на французин.
Той премигна, но видя тъничката й усмивка и отстъпи до дървото.
На почукването й отговори млада прислужница с много приятен вид. Очаквала е да бъда мъж, вероятно Маркъс, помисли си Херцогинята, подавайки й визитната си картичка.
— Бих желала да видя господарката ви, моля — каза тя, усмихвайки се вътрешно на думата16.
Младата жена насреща й прие възможно най-намръщеното си изражение, огледа я внимателно, след което се обърна и я остави на прага без покана да влезе, докато съобщи за посещението.
Херцогинята затвори вратата след себе си и се озова в малко фоайе. Пред нея тясно стълбище извеждаше на горния етаж, а по-нататък извиваше и към трети. Дочу женски гласове, разменящи забързано реплики на френски. Настани се на стол във фоайето, скръсти ръце в скута си и зачака — занимание, с което се справяше изключително добре.
Изминаха пет минути. Горе размяната на реплики продължи — този път се касаеше за дрехи и преобличане. Вероятно до този момент Лизет е носела нещо твърде предизвикателно-съблазняващо. Херцогинята се надяваше Маркъс да не се появи по време на визитата й.
Лизет общо взето не изненада очакванията й. Млада, доста добре оформена в гърдите, с талия, която може да се обхване с две ръце, и доста дребничка на ръст. Дете и опитна жена в едно — със сигурност твърде впечатляваща комбинация. Последното, което Херцогинята забеляза, беше напрегнатостта в очите й, тъмни на цвят.
— Да? — обърна се тя към неочакваната си гостенка, слизайки по стълбите. Роклята й с нищо не загатваше за професията й, поне в очите на Херцогинята — тъмносин муселин, украсен с панделка в по-светъл тон, минаваха под гърдите.
Херцогинята се изправи, усмихна се и заяви на сносен френски.
— Името ми е Джозефина Уиндъм, лейди Чейз. Може ли да отделите малко време да поговорим?
Лизет беше готова да отвърне нещо, от което явно се отказа.
— Заповядайте в гостната.
Херцогинята не изпитваше никакви колебания — само истината щеше да й помогне най-добре. Тя изложи фактите от последната нощ насам, завършвайки с думите.
— Разбирате, че трябва да консумирам брака си с негова светлост, иначе той ще го анулира и ще загуби всичките си придобивки от него. Казвали са ми за вас, че сте почтена жена, госпожице Дюплеси, че не целите… хм… да се сдобиете с парите му. Ще ми помогнете ли да го спасим?
Лизет се взираше невярващо в красивата млада жена, разположила се спокойно насреща й.
— Наистина ли сте омъжена за него? Истина ли е, че сте го упоили? Всичко, което ми разказахте, е чиста истина?
Херцогинята кимна утвърдително.
— Не мога да си представя как го е понесъл Маркъс. Mon Dieu! Една жена да го надхитри — едва ли мисълта го прави щастлив. Представям си какъв удар е за самолюбието му. Великолепно сте се справила — наведе очи, но не можа да прикрие усмивката си. — Маркъс сигурно не е на себе си от гняв — да го надхитри едно момиче. Още ли не е убил някого с голи ръце?
Херцогинята също не успя да сдържи усмивката си.
— Предполагам, че щеше да го стори, ако я нямаше ужасната болка в ребрата му. Вероятно и това ще се случи, след като се излекува. Все пак аз се надявам, че до края на следващата седмица разумът му ще се проясни и той ще осъзнае с какво се е сдобил, за да не го захвърля лекомислено.
— И какво искате да направя?
— Бих желала да приемете от мен десет хиляди франка, с които да си намерите ново жилище и никога отново да не виждате Маркъс. Не желая да изпаднете в затруднено финансово положение заради помощта, която ще ми окажете, затова с най-голямо желание ви давам парите. С тях ще се устроите на ново място и ще си намерите нов господин по ваш вкус.
— Разбирам — каза Лизет и умът й запрепуска. Десет хиляди франка — сумата беше напълно достатъчна за задоволяване на нуждите й, докато си намери нов покровител по свой вкус. Някой като Маркъс — превъзходен любовник, мъж, умеещ да доставя удоволствие и да се наслаждава на удоволствието, което една жена е в състояние да достави. Съпругата на Маркъс наистина изглеждаше чудесно, но на физиономията й беше изписана такава невинност, че Маркъс би я схрускал на една хапка. Успяла е да го упои и да се омъжи за него, само за да го спаси. Това звучеше много странно. Отпусна се в стола си и се опита да премисли целия необичаен разговор. Не можа да се удържи да не се разсмее.