— Милорд, струва ми се, че подобни занимания ще изискват повече време, отколкото вие имате в момента, на служба при лорд Дрейкърнет. Най-вероятно ще бъдете прекалено зает с изработването на позициите за предстоящия конгрес във Виена21.
— Нищо подобно, Спиърс. Аз не съм дипломат и интригите не ме занимават. Във Виена ще падне безкрайно надлъгване. Не е работа за мен. Аз предпочитам челните сблъсъци. Отказах на лорд Касълриа да се включа в делегацията за конгреса, като разбира се не му отказах направо, а се постарах да бъда колкото е възможно по-тактичен. Що се отнася до лорд Дрейкърнет и задълженията ми в Лондон, измолил съм си кратка почивка, за да се оправя с формалностите около поемането на титлата на осми граф Чейз. И то със съответните финансови осигуровки. Лорд Дрейкърнет толкова се радваше, че се отървавам от мизерното си досегашно положение, че съвсем искрено ми пожела всичко най-добро.
— Това разбрах, милорд, но негова светлост има и многобройни други задължения. Граф Чейз е притежател на огромни имения. От десетте месеца, прекарани в Чейз Парк, сигурно си спомняте колко време отиваше за надзираване и поддържане благосъстоянието на собствеността.
— Разбира се, че си спомням, Спиърс. Ако имаш още аргументи, можеш да ми ги спестиш. Няма да се връщам в Чейз Парк. Проклетата Херцогиня е последната жена на света, която бих искал да срещна.
— Тя вече е графиня, милорд.
— Каква духовитост! Излез и ме остави на мира. Забрави за Чейз Парк. За мен не съществува такова място.
Чейз парк
Херцогинята се взря удивено в Уилхелмина Уиндъм. Сигурно не беше чула добре.
— Моля за извинение, госпожо?
— Казах, че дивите птици от околността може да са носители на много опасни паразити.
— Ще поръчам на Баджър внимателно да преглежда всички птици, преди да разреши да бъдат сготвяни.
Уилхелмина Уиндъм кимна и се обърна да разгледа огромната гостна.
— Всичко е точно както съпругът ми го е описвал. По думите му можех да си съставя мислена картина на Чейз Парк. Най-сетне го виждам наяве. Сигурно се чудите защо не отидохме първо в Лондон. Знаех точно къде се намира Чейз Парк и нямах търпение да го посетя.
Херцогинята се опита да бъде деликатна.
— Но, госпожо, дори с Маркъс да не бяхме се оженили, имението щеше да остане негово по силата на изрично разпореждане.
— Да, знам. Мислите американците за глупаци, но не сме такива. Това е било домът на съпруга ми. Не ми се вярва да мислите, че не бих искала да посетя дома на съпруга си.
— Такова желание е напълно естествено и вие сте добре дошли. Имението е внушително и има впечатляваща история, но сигурно ще искате да посетите и Лондон, преди да се върнете в Америка.
— Ти си само една мръсница и аз няма да ти обръщам никакво внимание.
Херцогинята запремига често-често.
— Моля за извинение, госпожо.
— Няма да те изоставя, Джозефина. Нали не ни чувстваш като натрапници?
— Разбира се, че не, госпожо, но Чейз Парк не е ваш дом. Както ви обясни снощи господин Уикс, след сватбата ни с негова светлост няма други наследници на имота на предишния граф освен нас двамата.
— Бясна кучка!
Този път Херцогинята чу много ясно репликата, но от изненада сякаш си глътна езика и само зяпна събеседницата си в очакване на продължение, но Уилхелмина сви рамене и се упъти към огромния портал.
— Да — каза американката, — сигурно е много приятно да си много богат.
— Истина е.
Уилхелмина се усмихна и весело додаде.
— Как намирате момчетата ми?
Момчета? Тревор беше навършил двадесет и четири — връстник на Маркъс, а Джеймс беше на двадесет.
— Очарователни са, госпожо. Урсула също е много хубава.
— Урсула е момиче и от нея няма полза, не струва повече от теб, дявол да те вземе.
— Извинете?
— Казах, че Урсула има добър произход, със сигурност не по-лош от вашия, агънце сладко. Мисля, че ще си намери чудесна партия за женитба. Вие не мислите ли така?
Главата й се пръскаше от главоболие. Само кимна, благодарна, че леля й Уилхелмина се оттегля и бързо се измъкна през странична врата, за да се скрие в разцъфналите градини на Чейз Парк. Из въздуха се носеха упоителни и успокоителни аромати. Насочи се към един вековен дъб, толкова разкривен и приведен, че можеше да служи за място на събор на вещици. Настани се на пейка, скрита сред клоните му, облегна се на ствола му и затвори очи. Само ден с леля Уилхелмина я беше довел до пълно психическо изтощение. Даже не цял ден, а само вечер и сутрин.
21
Виенски конгрес — състоял се между есента на 1814 г. и лятото на 1815 г. с цел прекрояване политическата карта на Европа след падането на Наполеон. — Б.пр.