Херцогинята кимна на Сампсън да не бави сервирането на обяда.
Леля Уилхелмина започна атаката.
— Къде е племенникът ми, оня, дето се представя за новия граф? Още не се е явил пред мен да се запознаем.
— Аз го срещнах, мамо — каза Урсула, гребвайки от супата. — Много е едър, красив и добре сложен. Косата му е черна като на Херцогинята, а и очите му са светлосини като нейните.
— Те са роднини — каза Уилхелмина. — Не е трябвало да се женят. Противоречи на природните закони. Децата им ще бъдат изроди.
— Наистина, госпожо — намеси се Херцогинята, без следа от засягане, — бракът е напълно законен. И църквата не е против него.
— Англиканската църква — додаде леля Уилхелмина презрително. — Какво разбират тия дърти глупаци? Ако човек има титла и достатъчно пари да ги подкупи, те ще нарушат всички канони. Така беше и в случая, нали?
— Уверявам ви, госпожо, никакъв подкуп не беше необходим. Всъщност негова светлост и аз бяхме венчани във Франция. Там католицизмът има решително влияние. Дори изискванията на гражданските власти не са по-малко строги от тези на църквата.
— Французи — каза леля Уилхелмина и изпръхтя като кобилата на Херцогинята. — Всичко ми е ясно. Може би най-добре ще е да попитам дали бракът ви е валиден в Англия.
— Уверявам ви, госпожо, че е. Господин Уикс също може да ви даде доказателства. Смея да твърдя, че той дори би ви ги представил още тук, на масата за обяд, с по-голямо удоволствие, отколкото в спалнята си. А сега, ако не възразявате, да пристъпим към обяда и да не разсейваме останалите с дърдоренето си.
— Ти си зла и опърничава кучка.
— Вие не… не, не може да бъде. Какво казахте, госпожо?
— Каква невероятна случка — да завърши толкова щастливо за вас. Какво друго бих могла да кажа.
Очевидно със засилване на раздразнението при леля Уилхелмина отслабваше способността да прикрива обидите, сипещи се от устата й чрез игра на думи22.
— Трябваше да ми се представи — продължи Уилхелмина. — Новият граф не демонстрира никакво уважение, а то е показателно за възпитанието му, по-скоро за липсата на възпитание.
За уважението имаш право, помисли си Херцогинята.
— Ще се радвате на присъствието му на вечеря, госпожо — каза тя без притеснение. Вдигна чашата си и лакей я напълни с лимонов сок. Тя му благодари с усмивка.
— Да пукне дано.
— Моля за извинение, госпожо? — каза Херцогинята, без да обръща внимание на зяпването на господин Критакър, който седеше до американката и можеше да я чуе, дори ако шепне.
— Казах — отвратително блюдо. Графът ще се задави с тая пресолена и дебело нарязана шунка.
Господин Уикс хвърли скръбен поглед към Херцогинята. Той преглътна още една хапка, извини се и напусна масата. Бедната Урсула не можеше да помръдне от стола си без разрешение от майката. Фани и Антония изглеждаха прекалено слисани, за да им мине мисълта да се махнат от масата.
Тя се хранеше бавно и със замислен вид, поглеждайки по-младия си братовчед Джеймс, неин връстник по възраст. Когато приключеше с растежа си, той вероятно щеше да достигне ръста на Маркъс. Засега телосложението му беше момчешко. Косата му беше руса и леко къдрава, очите — с чудесен тъмнозелен цвят, а брадичката — твърдо изсечена, издаваща почти безпогрешно дяволското му упорство. Вероятно беше и в лошо настроение, защото пъхаше една след друга хапките в устата си, без да вдига очи от чинията. Сякаш се хранеше сам-самичък. Тя си спомни думите на Урсула за недоволството му, че не той, а Тревор е най-важният мъж в семейството. Забеляза красивия пръстен с оникс на показалеца на дясната му ръка. Изящна златарска изработка. Зачуди се лениво откъде ли се е сдобил с него.
Времето едва-едва се влачеше. Вече не мислеше за нищо, обзе я нетърпение, породено от досада. Искаше й се Маркъс да се появи, да разбере дали се е излекувал.
Най-сетне, когато прецени, че оттеглянето й няма да прилича на бягство, тя се изправи с усмивка.
— Моля всички да ме извинят, но имам работи, за които трябва да се погрижа.
— Мисли се за кралска особа, глупавата кучка.
— Какво казахте, мамо?
— Казах, че роклята й е прекрасна.
Господин Критакър се задави с препечената кифла, която ядеше.
Херцогинята се отдалечи бавно и с достойнство, въпреки че — ако трябва да се каже истината — краката й напираха сами да я отнесат по-бързо далеч оттук. Оттегли се в малката стая, която си беше избрала за кабинет, и се зае с прочитането на „Лондон Таймс“. Проучи страниците, посветени на висшето общество, в търсене на забавни истории, но не откри такива. После за известно време мислите й бяха заети с Маркъс. Къде се намираше, как се бе отнесъл с глупака Тревор?
22
В случая, както и по-нататък репликите па Уилхелмина Уиндъм към Херцогинята представляват игра на думи, предназначени да прикрият хапливите й забележки към нея. — Б.пр.