Маркъс забави хода на жребеца си до лек тръс, за да подложи лицето си на свежия летен въздух. Слънцето леко приличаше над главата му, но това нямаше значение. Къде ли беше тоя самодоволен глупак Тревор?
Американският му братовчед беше имал наглостта да яхне един от злонравните му коне, въпреки направеното му от конярчето предупреждение, че на животното не може да се има доверие. Господинът благоволил само да се изсмее на предупреждението, яхнал коня без никакви проблеми и се отдалечил на гърба му в източна посока. Значи жребецът е бил в добро настроение, но това не траеше дълго. Маркъс се надяваше, че братовчед му все още не се е претрепал.
Следващите три часа изминаха в безуспешно търсене на нахалния гостенин. Спираше се да заговаря хората, които живееха в земите му и ги обработваха, и ентусиазираните им поздрави за завръщането му стопляха сърцето му. Мъжете го разпитваха за проклетите жабари, бити най-накрая, както им се полагаше, и за тиранина Наполеон, проклетия император на напердашените жабари. Отнасяха се с него, сякаш лично той е принудил Наполеон да подпише абдикацията си. Съпругите им усмихнато му поднасяха разхладителни напитки. Децата го гледаха с възторг.
За първи път се беше почувствал истински свързан с Чейз Парк. Като роден граф Чейз. Може би.
Маркъс почувства глад. Къде беше Тревор? Беше ли го хвърлил конят най-накрая, показвайки същинския си нрав? Дали го беше претрепал? Нелоша мисъл, но най-вероятно само си беше навехнал глезена и сега грациозно куцукаше обратно към имението.
Маркъс изсумтя и в този момент зърна фигурата на ездач, приближаващ се към него от север. Спря жребеца си и зачака.
Когато другият кон приближи достатъчно, той видя, че ездачът му е едър на ръст, висок колкото него самия и седи на седлото без никакво усилие, напълно владеейки злонравното животно. Нямаше кой друг да е освен Тревор. Маркъс се почувства като абсолютен глупак и това го вбеси. Затова първите му думи към непознатия не бяха особено любезни.
— Защо, по дяволите, не си сменихте глупашкото име?
Младият мъж не му отговори, а закова коня си на сантиметри от муцуната на жребеца на Маркъс. Подигравателната му усмивка разкри идеално бели зъби и може би склонност към шегобийство. Гласът му прозвуча провлечено, както говореха в южните части на американските колонии.
— Предполагам, че вие сте братовчед ми Маркъс — графът?
Маркъс разгледа външността на мъжа срещу себе си. Остро изрязани нос и брадичка, гъста черна коса и тъмнозелени очи. Мускулесто тяло на атлет, облечено в добре ушит костюм за езда. Небрежна стойка, която не можеше да скрие излъчващата се властност. Никак не приличаше на човек, който би могъл да се нарича Тревор.
— Да, аз съм. Боже, що за име, човече? Тревор! На човек би могло да му прилошее само като го чуе.
Тревор се разсмя и по бузите му се очертаха трапчинки, от които той придоби още по-очарователен вид. Маркъс беше готов да се обзаложи, че е успял да разбие безчет женски сърца. Такъв човек не можеше да бъде мразен. Напротив, усети, че видът на тези трапчинки разтяга собствените му устни в усмивка. Тревор продължи с провлечения си изговор, създаващ усещането, че думите му се точат като гъст мед, а изреченията му — че никога няма да успеят да предадат мисълта му.
— Обичайно е за мен хората да ме възприемат по най-различен начин, преди да са ме срещали. Мисля, че баща ми, един от твоите чичовци, считаше името за елегантно. Дори да не вземем под внимание мнението му, това име е много по-добро от всички останали, които родителите ми лепнаха.
— И какви са те?
— Хорацио Бърнард Бътс.
— Боже мой! — каза Маркъс озадачено. — Бътс23?
— Фамилното име на майка ми, преди да се омъжи. Ужасно, нали? — Тревор протегна ръка, облечена в черна ръкавица. — Удоволствие е най-накрая да те срещна, братовчеде.
Маркъс отметна глава и гръмко се разсмя. Братовчед му спокойно го наблюдаваше отстрани, докато пристъпът на веселие премина. Най-сетне Маркъс избърса сълзите си от смеха, грабна предложената му ръка и енергично я раздруса.
— Ако знаеш каква представа си бях създал за американските ми роднини, откакто господин Уикс ми съобщи за вас — ужас! Теб те считах за надут глупак и още по-лошо. Прости ми, братовчеде. Ако желаеш, можеш да си го върнеш с юмрук в стомаха, само ще те помоля да пазиш ребрата ми, защото още ме болят от едно спречкване в Париж.
23
В английския език butt има много значения, например: голяма бъчва, калкан. В разговорния език се използва и за бут, задни части. — Б.пр.