— Спречкване? Бих казал, че ти си обигран побойник Маркъс. Може би трябва да премерим силите си с някои обесници, за да решим кой от нас е по-голям побойник. Или не, това няма да се хареса на Херцогинята. Нито пък, ако аз те ударя. Смея да мисля, че след като сте женени толкова отскоро, тя все още е убедена, че ти си най-красивото и най-благородно божие създание.
Маркъс изсумтя и видимо се смути, което озадачи Тревор.
— Бих казал, че Херцогинята е най-красивата жена, която някога съм виждал — добави Тревор.
— Бил ли си в Лондон? В Париж?
— Не, но съм мъж и не съм сляп. Ти не смяташ ли, че съпругата ти е изключително привлекателна?
Маркъс отново изсумтя, за да избегне отговора. Гневът му, натрупан към нея, вреше и кипеше под самата повърхност на спокойната му външност, едва удържан да не избие и въпреки че братовчед му се оказа мъж, а не идиот, той нямаше намерение да му открива душата си. Защо изобщо той си позволяваше да дрънка толкова за нея?
— От само себе си се разбира, че майка ми беше доста обезпокоена, когато леля ни Гуенет я уведоми при пристигането ни, че сте се венчали преди магическата дата шестнадесети юни. Главоболието я свали на легло за цели четири часа. След това се отдаде изцяло на обсъждане на темата, докато главоболието й се прехвърли върху мен.
— До преди три дни не знаех, че сте в Чейз. Херцогинята ми беше оставила съобщение и аз я последвах.
— Херцогинята каза, че си в Париж за реставрацията на Бурбона24.
— Считай, че си е върнал трона. Що се отнася до останалото, тази есен във Виена се свиква конгрес. Ще бъде забавно като на представленията в амфитеатъра Астли.
Братовчед му го изгледа въпросително.
— Астли е от тоя вид театри, където мъже и жени се премятат и правят какво ли не на гърба на кон, други карат мечки да танцуват, а из публиката минават момичета, които продават портокали и себе си. Децата чудесно се забавляват там, а младите мъже ходят, за да се любуват на оскъдно облечените представителки на другия пол.
— В Балтимор имаме нещо подобно.
Маркъс се засмя.
— Странно е — каза Тревор замислено, — толкова много приличаш на мен. Различаваме се само по цвета на очите.
— Така е. Чичо ми, предишният граф, ме наричаше син на дявола. Може ли това да се каже и за теб, братовчеде?
— Може би. Поне напоследък — Тревор сви рамене и поклати глава.
Иска да се отърве от неприятни мисли, мина през ума на Маркъс.
— Земите ти са впечатляващо обширни — продължи Тревор. — Взех този кон, за да ги огледам, въпреки че момчето, което се грижеше за него, щеше да умре от страх, убеден, че ще бъда смачкан под копитата на хубавото животно.
В погледа на Маркъс към коня не се четеше благосклонност.
— Не е известен с добрия си характер. Пусни го близо до някоя кобила и се превръща в дивак, готов за оргия. Въпреки това, изглежда ти се справяш с него.
— Конете ме обичат, както между впрочем, и всички други животни. Божи дар, предполагам. Понякога възникват и неудобни ситуации, например когато кученцето на някоя дама ухапе господарката си, за да се освободи от нея и да дойде при мен.
— Струва ми се, че си в течение на машинациите, които бях принуден да изтърпя.
— Майка ми няма равна, когато трябва да се извади душата на някого, от когото иска да узнае някаква тайна. И вашият господин Уикс не можа да устои. Изобщо не успя да й се противопостави, особено след като тя нахълтала в спалнята му, след като всички си легнали. Бедният човек си глътнал езика и набързо изказал цялата информация, която му била известна. За себе си можеш да не се притесняваш, братовчеде…
— Наричай ме Маркъс.
— Не се притеснявай, Маркъс. Ще я убедя, че няма да извлече абсолютно никаква полза от престоя си тук и ще я накарам да си замине колкото е възможно по-скоро. Наумил съм си отново да видя Лондон и мисля, че Урсула и Джеймс ще си намерят забавления там, дори и в Астли.
— Не бих искал любопитството ми да прозвучи нелюбезно, Тревор. Боже, езикът ми все още се преобръща трудно за това име! Но семейството ви не страда от финансови проблеми, надявам се?
— Абсолютно никакви — провлеченият отговор прозвуча хладно. Странно звучаща комбинация. — Просто майка ми се отправи на път, без да вземе предвид вероятността за брак между теб и Херцогинята. Опитах се да я накарам да изчака, но тя отказа. Нямах друг избор, освен да я придружа.
— Но защо пожела да дойде в Чейз Парк? Дори да не се бяхме оженили с Херцогинята, имението попада под специално разпореждане и не е включено в новото завещание.
— Не знам защо, но настоя. Вероятно в главата й се е създал някакъв идеален образ от мечтателните разкази на баща ми и й се е приискало да го сравни с оригинала. Може би просто обича навсякъде да си пъха носа. Кой знае?
24
Става дума за вече споменатия Луи XVIII, представител на Бурбонската кралска династия. — Б.пр.