— Въпреки всички затруднения, които вероятно щяха да ни връхлетят, щяхме да се справим, Маркъс. Явно ти твърдо си решил да се присъединиш към нас. Да тръгваме, скъпи приятелю, преди жребецът ми да се е нахвърлил на кобилата на Херцогинята, че тогава наистина ще загазим.
Тримата препуснаха през парка и после по дългата алея, оградена от гигантски дъбови и липови дървета. Продължиха по тесния провинциален път, водещ на юг. Яздеха в напрегнато мълчание. От тримата тя най-леко и безгрижно вдъхваше чистия летен въздух. Дори се усмихна, когато Маркъс успя да промуши коня си между другите два. Подобна проява на ревност я изненада, но й достави и абсурдна радост. Чудеше се колко ли ще съумее той да се сдържа.
Оказа се, че не за дълго.
— Не ми харесва, когато излизаш без мое разрешение с хора, които слабо познаваш27, Херцогиньо.
XVI
Тя се извъртя в седлото към него.
— Странен? Смяташ, че Тревор е странен ли, Маркъс? Екзотичен? Особен? Нали не мислиш така само защото не харесваш името му?
— Много добре разбирате какво искам да кажа, мадам. Не си играй на думи с мен, особено в присъствието на тоя негодник. Прекалено голямо е удоволствието за него.
— Значи аз съм не просто странен, а и негодник. Мнението ти ме издига в собствените ми очи, братовчеде.
Маркъс осъзна, че разговорът го прави за смях и почти не отвори уста, докато стигнаха Ричмънд, само на четири мили източно от малкото селце Рийт, разположено по склона на хълма. Спряха пред странноприемницата „Черния бик“ да пийнат по чаша ябълково вино.
— Тъй като съм с теб, Херцогиньо, ще можеш и ти да влезеш в пивницата — информира граф Чейз съпругата си, докато ръцете му я смъкваха от седлото. — Ако само те придружаваше този мизерник, щеше да ти се наложи да го почакаш навън, така че всеки да разбере, че се съобразяваш с положението си и с благоприличието, и да се отнесе към теб с подобаващ респект.
— Грижовен съпруг — каза Тревор с усмивка. — Запази словесните стрели за себе си, Маркъс. Аз съм жаден. Винаги ли е толкова загрижен какво мислят хората за теб? — обърна се той към Херцогинята.
— Не — гласеше отговорът — за първи път е. Харесва ми. Прави го да изглежда авторитетен.
— Авторитетен? Изтъкваш го като положително качество, така ли? Ти какво ще кажеш, Маркъс?
Каквото и да мислеше Маркъс, запази го за себе си и закрачи пред тях към странноприемницата.
За нейна изненада, след като мъжете получиха чашите си с бира, а за нея бе сервирана по-подобаващата за дама лимонада, разговорът между двамата братовчеди продължи съвсем нормално — за войната между Англия и Америка. Сякаш най-добри приятели бяха седнали на чашка. Обсъждаха стратегията и тактиката като опитни военни, без да се докосват до политика или принципи. Стига тя да не излизаше от ролята си на мълчаливо присъствие на диалога им, както в случая, те се държаха дружелюбно един към другиго.
По-късно, яздейки към просторните ливади на Рийт, тя се обърна към Тревор.
— Това е едно от най-очарователните села на Суейлдейл. Виждаш ли къщите, боядисани в черно и бяло? Не са ли необикновени? Има и много грънчарски магазини. Рийт е известен с хубавите си грънчарски изделия.
Той се усмихна на ентусиазма й и кимна.
— Магазинът, който аз трябва да посетя, е на Хай Роу.
Маркъс се намръщи, но се въздържа от забележка.
— Хай Роу е точно на западния край на ливадите. А, да, и още — близките хълмове са рудници за добиване на олово.
— Още някакви образователни коментари, Херцогиньо? — обади се Маркъс.
— Удоволствие е за мен да ме образоваш — каза Тревор. — В образованието няма нищо неблагоприлично, срещу което един съпруг би могъл да възрази.
— Така, нека да помисля. Ако имахме време, можехме, да отидем до Мюкър — най-дивата и отдалечената от Йоркширските долини. Представям си шотландските пейзажи като нещо подобно на Мюкър.
— Очарователно име.
Тя не осъзна, че разправя всички тези глупости, само за да вбеси Маркъс. Изненада я и донякъде я разочарова сдържаната му реакция. Разбира се, положението щеше да е съвсем различно, ако бяха сами. Сега лицето му беше маска на отчуждението. Възхитителна в безмълвието си маска. Тя преглътна и отклони поглед от него. Наистина ли беше проявил ревност?
Денят беше топъл, но не горещ. Имаше изгледи да вали, но тя се надяваше това да не се случи по-рано от следобед.
— Значи все пак Маркъс е решил, че въпреки името си, заслужаваш доверие — обърна се тя към Тревор, след като повериха конете си на някакво момче, което алчно сграбчи монетата от един пенс, подхвърлена му от братовчед й.
27
Strange на английски означава и „непознат“, и „странен“, което е във връзка със следващата глава. — Б.пр.