— Винаги можете да сложите край на всичко.
Той се престори, че не ме е чул, и се обърна към Дилън.
— За мен е удоволствие да се запознаем. Надявам се, че сегашното ви състояние е приемливо за вас?
— По-добро не може и да бъде — отвърна тя с предишното си самочувствие.
Почти чух неизречената й мисъл и бях готов да я разцелувам. Беше си казала, че при лов на борки Лару пръв ще напълни гащите.
— Сигурно се досещате, че първо ще направим някои… проверки?
— Щом сте готови, ние сме на линия — заяви Дилън. — Знаем не по-добре от вас какво носим в главите си. — Взря се поред във всеки от петимата. — Е, кой ще е пръв?
— Засега няма да сме ние.
Мъжът в костюма кимна на Боген, който веднага излезе. След малко двама техници вкараха с количка устройството, каквото бяхме описали на Мертън няколко дни по-рано. Личеше, че е сглобено набързо и от части, принадлежали към различни апарати, но щом специалистката разчиташе на него, аз нямах нищо против.
Три удължени чрез дебели и дълги гъвкави прътове шлема, свързани с електронни схеми в неугледна на вид кутия. С помощта на Мертън техниците скачиха чудото с постоянното оборудване на лабораторията. Накрая тя провери всичко и погледна към нас.
— Готово е.
Не можех да се отърся от чувството, че ей сега ще ме екзекутират с ток — толкова нелепо изглеждаше конструкцията. Накратко казано, машината трябваше да даде на мен и Дилън възможност да изпращаме импулси от своите мозъци в трети. Разбира се, един компютър щеше да свърши същата работа, но тогава ние нямаше защо да сме тук. Техниците нагласиха столове под шлемовете.
— Сега какво? — попита представящият се за Лару.
— Нужен ни е робот — отговорих. — Първо ще прехвърлим сигнала, после вие ще напъхате в него нечие съзнание по добрия стар обичай на Цербер.
— Мертън… — подкани той.
Жената отиде до една от кабинките и отвори вратата. Този път роботът вътре не приличаше на труп, беше си съвсем като жив. Само че очите му изглеждаха абсолютно празни. Никой човек не би могъл да наподоби такава липса на каквото и да е изражение.
С Дилън изохкахме в един глас:
— Санда!
Не беше нашето момиче, а съвършена имитация на сегашното й тяло — тоест бившето на моята съпруга.
— Изобщо не съм подценил нашето приятелче — промърморих през зъби. — Що за гнусен номер!
Петимата ни гледаха самодоволно.
— Предположих, че ако сте намислили да се надхитряте с мен, едва ли ще ви е приятно да съсипете близък човек — каза младият мъж.
— Щом се уверите, че всичко е наред, веднага ще я убиете! — гневно избълва жена ми. — Знаете, че не мога да участвам в такова нещо.
Единият от актьорите се подвоуми и аз забелязах как изви очи към останалите. За миг никой от тях не помръдна. И тогава открих нещо любопитно — недораслото момиче съвсем естествено вдигна ръка да се почеше по носа. Мъжът с брадичката се престори, че размишлява съсредоточено, но май просто зяпаше тавана. Накрая каза:
— Не ви насилвам. Така обаче сериозно затруднявате проверката, а сами разбирате, че нищо няма да предприема, без да съм сигурен във вашата информация.
Вдигнах рамене.
— Няма защо да ме гледате сърдито. Не аз настоях това внушение да остане в психиката на съпругата ми.
— Дори и без него не бих направила такова нещо! — отсече Дилън на секундата.
Лару — или актьорът — поумува още малко и въздъхна.
— Излезте и двамата. Почакайте отпред.
— Е, разказах ли ви играта? — ухили се жена ми.
Побутнах я към вратата, за да не прекали. Въпреки маниакалното желание да се сдобие с тяло на робот, Лару може би беше достатъчно смахнат да се откаже от всичко, опитаме ли се да го унижим. Излязохме в коридора.
— Не го притискай — предупредих я веднага. — За него някои неща са по-важни дори от проекта „Феникс“.
Тя мълчаливо стисна ръката ми. Скоро доктор Мертън ни повика да се върнем в лабораторията.
— Добре — веднага каза Лару. — Продължаваме стъпка по стъпка. Първо ще се опитаме да почистим, образно казано, някое тяло, което ви е безразлично. После Мертън ще го провери и ще види можем ли да научим нещо от процеса. Поне това задоволява ли ви?
Озърнахме се. Роботът с външността на Санда бе върнат в кабинката си. Погледнах Дилън и свих рамене. Тя въздъхна.
— Имаме ли избор? Да започваме!