Выбрать главу

— Стига! — рязко каза Лару. — И двамата се махайте! Върнете се в стаите си и останете там, докато ви повикам!

„Ако изобщо ти потрябваме за нещо“, добавих унило наум.

— Мисля, че проверката мина успешно; системата за подчинение бе неутрализирана — отбелязах сухо и двамата с жена ми тръгнахме към вратата, като внимавахме да не стъпим в димящата локва.

— Но как успяха да го унищожат? — все още се чудеше Дилън по-късно вечерта.

— Предполагам, защото насочиха различни оръжия към едни и същи точки в тялото му. А клетките сигурно могат да компенсират въздействието само на едно от тях в даден момент. Накрая стигнаха до пълна несъвместимост на необходимите промени. Нещо важно беше повредено и се включи системата за самоунищожение.

Тя потръпна.

— Беше ужасно!

— Мисля, че и Самаш нямаше да ни хареса като господар.

— Не за това говоря. Всички се оказаха роботи. И онази симпатична жена Мертън…

— Знам какво ти е. Дори аз не се досетих предварително. Ето докъде са довели маниите на Лару! По дяволите, бяха толкова истински! Боген, Мертън… Нормални хора. Естествени, можеш веднага да разбереш постъпките им. Изглеждат и говорят като всеки друг. — Почувствах, че настръхвам. — За Бога! Нищо чудно, че Конфедерацията още не знае как да се опази от тези създания.

— Сега какво ще правим? — тихо попита Дилън.

— Ще се успокоим, ще легнем да поспим. И… ще видим дали ще се събудим сутринта!

Събудихме се, дори ни поднесоха великолепна закуска. Добър знак. Щом се окопитихме малко, веднага ни заповядаха да слезем в лабораторията. Лару бе предпочел да не се прехвърля в друго тяло. Актьорите отсъстваха. Заварихме само него, Мертън, Боген и още една твърде позната ни фигура.

— Санда? — неуверено се обади жена ми.

Тя ни забеляза и се усмихна.

— Дилън! Куин! Казаха ми, че ще ви видя тук. Защо е тази бъркотия? Нищо не си спомням, откакто заспах снощи в Медлъм.

С Дилън се смръзнахме почти едновременно от осенилата ни мисъл. Приятелката ни също усети, че става нещо недобро.

— Какво има?

Обърнах се към Лару.

— Все пак го направихте, а?

Момичето вдигна рамене.

— И без това беше тук. Проверихме дали доктор Мертън ще постигне нещо със записа, който сне от вас.

— Май сте се провалили, щом още дишаме.

Младата жена ни зяпаше изцъклено.

— Куин, Дилън, обяснете ми. За мен ли говорите?

— Достатъчно — уморено изрече Лару. — Върви в домакинската служба, на третия етаж е.

Внезапно поведението на Санда изцяло се промени. Тя сякаш забрави и нас, и недоумението си, поклони се на Лару и каза:

— Както желаете, господарю.

Веднага излезе, докато ние я гледахме с изумление.

— Как действа това? — успях да попитам. — Какво съдържа програмата, която трябва да обезсилим?

— Не знаете ли? Общо взето, свежда се до любов, обожание, преклонение пред оня, който каже активиращия код. Роботът се стреми да изпълнява желанията на този човек или на посочените от него. Нещо като нерушима емоционална обвързаност. Всички те ме обичат, и то напълно искрено.

— Нима ги активирате вие? Собственоръчно?

— О, не. Но ако ролята изпълни някой от личните ми роботи, е все същото. Да ви призная, малко сложничко става понякога. Помагам си с компютър, за да помня кой кого обожава.

— Явно процесът не може да се повлияе от запис — въздъхнах облекчено и се обърнах към Дилън. — Не се тревожи за Санда. От нея нищо не липсва. Само че сега е хлътнала по друг.

Лару недоволно врътна глава.

— Каквото ни беше по силите, направихме го. Мертън ме уверява, че за нея и нашите компютри програмният език си остава пълна безсмислица. Не виждала причина записът да не свърши същата работа, обаче нищо не излиза от опитите ни. Използвахме не само Санда, а още трима, като променяхме различни фактори. Тъжно ми е да го призная, но все още имам нужда от вас.

„Пак аз съм на ход. Благодаря ти, спасителю наш — доктор Думония, или който ще да си.“

— Готов ли сте вече сам да се подложите на процеса? — попита Дилън.

Момичето кимна.

— Предварителните процедури ще отнемат половин час. Нека предупредя и двама ви — всяка засечка, дори да се дължи на грешка в машините, ще означава мигновената ви гибел. Моите роботи ще ви разкъсат на мръвки. Бавничко.