Върнах се на койката, вече в съвсем различно настроение. Виж ти, сменят си телата… Това все пак е нещо! Отново се почувствах жизнен, дори леко възбуден.
Е, вярно, стовари ми се беля на главата, но от най-жестоката изненада ме отърваха почти моментално. Другата — че не съм този, за когото се мислех, а изкуствено творение — тепърва щях да преглъщам. Предишният живот, какъвто си го спомнях, макар да не беше мой, се оказа жалка картинка. Никаква цивилизация, никакви игрални маси и красавици, никакво неудържимо прахосничество. Но още докато си седях на койката, започнах да се приспособявам. Нали точно затова избират хора като мен — способни сме да се нагодим и впишем в почти всякакви условия.
Въпреки че това не беше моето тяло, оставах си същият. Паметта, мислите и личността правят човека, а не кокалите му. Внушавах си, че всичко е само биологическа маскировка, макар и необичайно хитроумна. Колкото до проблема кой всъщност съм аз… Преди да ме вдигнат от онова кресло в клиниката на Сигурността и без това съм бил друг човек. През повечето време голяма част от паметта и обучението ми са липсвали. Именно съществото, шляещо се между две задачи, е било изкуствено, създадено насила. Точно той, нищожният плейбой, дето вече бе изчезнал от мен, не беше истински. Същинското ми „аз“, затворено и съхранявано в техните психохирургически компютри, излизаше на бял свят само когато имаха нужда от него… и бяха прави да постъпват така. Пуснат на свобода, без контрол, щях да бъда не по-малка заплаха за структурите на властта от който и да е противник.
Биваше си ме. Самият комодор Крега каза, че съм от най-добрите. Затова сега бях тук, в това тяло, в тази килия, на този кораб. И доколкото зависеше от мен, нито щяха да изтрият съзнанието ми, нито да ме ликвидират. Пък онзи, седнал пред пулта… чудно защо вече не го мразех с такава сила, дори не изпитвах почти нищо към него. Щом си свърши работата, ще го изтрият, а може и да му се случи най-лошото, ако аз и другите ми двойници-агенти открием твърде опасни факти на планетите в Диаманта. В най-добрия случай отново ще се превърне в предишния досаден лентяй.
Що се отнася до мен… Аз пак ще съм си аз, ще живея, ще съм истински. Дори може би ще стана още по-пълноценен.
Не се заблуждавах. Щяха да вложат цялото си старание, за да ме ликвидират, ако не им играя по свирката. Някой роботизиран спътник щеше да го направи автоматично, така че никого да не мъчат угризения. И аз така бих постъпил. Но щях да съм уязвим само докато стана господар на новото си положение, докато се приспособя към своя друг и вече единствен свят. Изпитвах непоколебима увереност, че е така, защото познавах тяхното мислене и методи. Някой трябваше да свърши мръсната работа. Бях в ръцете им… докато надуша начин да се изплъзна. Можех да ги победя дори в игра по собствените им правила. Ето още една причина да търпят хора като мен — нужен им бях, за да спипат онези, които майсторски прикриват в сянка целия си живот и постъпки и успяват да останат невидими даже за най-добрите следящи системи… Да ги спипат и довършат.
Но ако аз ги надхитря, едва ли ще пратят друг агент по следите ми, защото просто биха поставили някого в същото положение.
Тогава осъзнах, а несъмнено и те отдавна си бяха направили сметката, че нямам друг избор, освен да се заема със задачата. Само докато правя каквото се иска от мен, ще избегна опасностите на първоначалната несигурност. После… ще видим!
Обзе ме възбудата на новото предизвикателство, както ставаше винаги в такива случаи. Загадки за решаване, цели за постигане. Обичам да печеля всяка игра и това става още по-лесно, когато смисълът на задачата не ме засяга — само трудностите по пътя, съпротивата на врага, физическите и умствените усилия, необходими за справянето с него. Да проуча колко опасна е тази чужда раса? Лично на мен вече ми беше съвършено безразлично. И без това отсега нататък щях да заседна завинаги в световете на Уордън. Ако нашествениците победят в задаващия се сблъсък, онези от Диаманта ще си живеят като царе, защото са им били съюзници. Ако пък другата раса бъде сразена, всичко на четирите планети ще си остане без особени промени. Значи проблемът с пришълците се превръщаше за мен в чисто интелектуална главоблъсканица!