— Смяташ, че изборът на Четиримата владетели крие нещо повече от лукавство? Хм… Лару спомена, че Крийгън е предложил тази хитрост. А няма съмнение, че покойният Владетел на Лилит беше майстор на подлите удари под кръста. — Мъжът се облегна удобно. — Я да го кажем по-ясно! Предполагаш, че пришълците нямат никакво намерение да предизвикат военен сблъсък? И ще водят докрай точно такава война, в каквато вече са ни забъркали. Стремят се към разрушаване отвътре, към напипване на нашите слабости, а не към завоевания?
— Това обяснява най-добре известните ни факти.
Мъжът кимна.
— И струва най-малко. Никой от тях не рискува. Диамантът и — с негова помощ — роботите вършат мръсната работа. Така не се прахосват излишни сили. Продължи анализа!
— Ако Четиримата владетели са избрали този подход и ако използват достъпните им средства по най-подходящия начин, накрая ще постигнат целта си. Няма да е скоро. Възможно е дори да не осъзнаем доколко успешни са действията им, преди да е станало твърде късно. А щом имат път за измъкване от Диаманта в тела на роботи, краят за нас може да настъпи не защото ще отвличат важни хора и ще внедряват агенти вместо тях. Вероятно е да съберат най-способните престъпници от последните седемдесет години в такива тела и да стоварят тази сила срещу вече отслабената Конфедерация.
Наблюдателят видимо се притесни.
— Чакай малко… Нали могат да използват само хора от Цербер? В жителите на другите три планети има разновидности на микроба, които не позволяват прехвърлянето на съзнания.
— Нима забрави процеса на Мертън?
Мъжът подсвирна и поклати глава.
— Тогава имаме само една надежда — да открием пришълците и ги тласнем към решителна схватка. Но нищо не ни гарантира, че някой от тях изобщо е в Диаманта. Може би всичко се върши от роботи и посредници, наети от Четиримата владетели.
— Дано останалите два доклада ни подскажат нещо. Или пък патрулите да имат късмет.
— Изпрати данните и анализите — заповяда мъжът. — После ще чакаме.
— Изпълнявам.
Наблюдателят се върна в жилищната част от своя модул, прилепен към огромния стражеви кораб. Напълни си чаша и седна на леглото. Всички предположения на компютъра го безпокояха, но не успяваше да се съсредоточи задълго върху апокалиптичната картина на стълкновението.
Кал Тремон… Куин Жанг… Тай… Дилън Кол…
Също като песничка, която неспирно ти се върти из главата, дори ако страшно искаш да се отървеш от нея.
„Не мога да не мисля за теб“