Дойде отново след малко повече от половин час и я завари в несвяст на дивана. Провери състоянието й, върна се в коридора и вкара в апартамента достатъчно голяма количка за бельо. Вдигна отпуснатото голо тяло, намести го в количката и го покри с чаршафи. Огледа се и забеляза светещия символ на поръчката за облекло. Натисна бутона за отказ, премести се пред главния контролен пулт и задейства програмата за почистване и разтребване на апартамента. Щом се увери, че всичко е според желанията му, с лекота подкара количката и я забута по коридора към служебния изход.
Жената се отърсваше мудно от замайването, неразбираща какво й се е случило. Доколкото си спомняше, бе похапнала от чудесната гозба, а после изведнъж се бе почувствала отпаднала. Май беше си задала въпроса дали не прекалява с развлеченията, бе се облегнала на дивана, за да си поеме дъх, и изведнъж — ето я тук.
Всъщност къде се намираше?
Облицовано с пластмаса безлично помещение, при това съвсем малко. Таванът и стените слабо фосфоресцираха, а тясната кушетка, на която лежеше, беше единственото обзавеждане. В една от стените внезапно се появи отвор и жената се вторачи в него — обзета от любопитство, наивно безстрашна, тя наблюдаваше мъжа, който влезе. Зениците й се разшириха от изумление, щом забеляза ниското му яко тяло, първобитните дрехи и особено дългата къдрава коса и пищна брада, тук-там прошарени от посивели косми. Веднага разбра, че човекът не е от цивилизованите светове и озадачено се запита какво всъщност става…
Понечи да се надигне, но той я възпря с жест.
— Почивайте — изрече с дебел и дрезгав глас, в който се долавяше равнодушието на опитен, обръгнал на всичко лекар. — Вие сте Джуна Рей 137 Декораторка, нали?
Тя кимна, измъчвана все по-силно от собственото си любопитство. Той също кимна, по-скоро на самия себе си.
— Добре, значи не сме сбъркали.
— В какво не сте сбъркали? — настойчиво попита жената, почувствала се малко по-уверена. — Кой сте вие? И къде се намирам?
— Аз съм Хърл Боген, но не вярвам името ми да означава нещо за вас. Намирате се в космическа станция недалеч от Диаманта на Уордън.
Тя седна рязко и се намръщи.
— Диаманта на Уордън? Не беше ли някаква… наказателна колония за жителите на граничните светове?
Мъжът се ухили.
— Може и така да се каже. Значи ви е ясно що за тип би трябвало да съм аз.
Жената го гледаше удивено.
— Как попаднах тук?
— Отвлякохме ви — обясни делово Боген. — Едва ли си представяте колко удобно е да имаме агенти в управлението на курортите. Всеки рано или късно си позволява почивка… и попада на някой от тях. Сложихме упойващо вещество в храната ви, а наш служител ви измъкна и отведе на чакащ в орбита кораб, който пък ви докара тук. На станцията сте вече почти цяло денонощие.
Тя недоумяващо се засмя.
— Това е някаква игра, нали? Трилър на живо? Такива неща не се случват в истинския живот.
Мъжът също се ухили до уши.
— О, случват се и още как! Само че се стараем да не се разчува и дори властите на Конфедерацията да разкрият подобен факт, те също се грижат да не научите за него. Никой няма нужда от повсеместна паника.
— Но защо…
— Уместен въпрос — прекъсна я Боген. — Опитайте се да вникнете в смисъла на това, което ще ви кажа. Планетите в Диаманта на Уордън са съвършен затвор, защото попаднете ли там, заразявате се с организъм, който не може да живее извън тази звездна система. Напуснете ли я — умирате. Това подобие на болест ви променя. Прави ви нещо различно от човек. Замислете се и над факта, че тук пращат само каймака сред злодеите. Другите ги изтребват, промиват им мозъците и какво ли още не… Остават четири свята, населени с типове, които изобщо не се разтапят от любов към човечеството, защото вече не му принадлежат. Сега си представете, че някаква чужда раса се натъкне на човешката популация и схване, че никога няма да се спогоди с нея. А хората още не знаят, че другите се навъртат наоколо… Схващате ли?
Тя кимна, макар да чувстваше, че не възприема насериозно този разговор. Опитваше се да си припомни дали е поръчвала такава програма, но накрая се отказа. Програмата не би позволила на паметта й да си свърши работата, иначе какъв щеше да е смисълът от подобни забавления?
— Тези пришълци — продължи спокойно мъжът — желаят да научат колкото се може повече за хората, преди да бъдат разкрити. Твърде различни са и няма как сами да правят това, а пък Конфедерацията държи всичко изкъсо и те не могат да си вербуват агенти сред човеците. Какво им остава? Откриват Диаманта на Уордън, свързват се с нас и ни наемат да им свършим мръсната работа. Бива ни точно за това. Може и да извлечем сериозни облаги накрая, като се отървем от проклятието на микробите например… Сега разбрахте ли?