— Музика, излъчена от мозъка на пациент в депресия?
— Да. Тъй като не можем да я усилим, без да изгубим детайлите, ще се наложи да я слушате в слушалките.
— И да наблюдавам светлината едновременно?
— Това не е необходимо. Може да затворите очи. Достатъчно количество от нея ще проникне през клепачите и ще повлияе мозъка ви.
Бишъп затвори очи. През бръмченето той чуваше слабо сложния ритъм. Тъжните, заплетени тактове, които създаваха проблемите на уморения, остарял свят. Той слушаше и отчетливо улавяше мъждукащата светлина с клепачите си, загубил представа за време.
Усети някой усърдно да го дърпа за ризата.
— Господин Бишъп… Господин Бишъп…
Той пое дълбоко дъх.
— Благодаря — промълви Джером, потръпвайки. — Това ме разстрои, но не можех да се откъсна от него.
— Слушахте депресивни мозъчни вълни и те повлияха върху вашите собствени. Усещахте се потиснат, нали?
— През цялото време.
— Опитваме се да локализираме характеристиките на депресивните вълни, или на друга душевна аномалия. Искаме да я отстраним и да изсвирим останалата част от мозъчната мелодия. Пациентът би могъл да се върне към нормалните си усещания.
— За колко време?
— Доста след процедурата, но не много дълго. Няколко дни, седмица. След това болният отново трябва да ни посети.
— Това е по-добре от нищо.
— Но не е достатъчно. Всяка личност се ражда с определени гени, господин Бишъп. Те диктуват специфична мозъчна структура. Индивидът е подложен и на влиянието на средата. Тези фактори не могат лесно да бъдат неутрализирани. В нашата болница се опитваме да открием най-ефективната схема с продължително действие за елиминирането им… Може би Вие ще ни помогнете? За това ви помолих днес да дойдете при нас.
— Но тази материя е непонятна за мене, докторе! Дори за пръв път чувам за лазерно записване на мозъчните вълни. — Джером разпери безпомощно ръце. — Вижте, нищо не съм Ви донесъл!
Доктор Крей губеше търпение. Тя бръкна дълбоко в джобовете на престилката си и каза:
— Преди известно време Вие казахте, че лазерът записва детайлите по-добре, отколкото ухото може да чува?
— Да, и продължавам да го твърдя!
— Един от колегите ми е чел Ваше интервю, публикувано през декември 2000 г. в списание „Хай Фиделити“. В него Вие изказвате тази мисъл. Тя привлече нашето внимание. Ухото не е в състояние да улови лазерните детайли, но окото — може. Мъждукащата светлина е тази, която възвръща мозъчната структура към нормалната, а не звуковите вълни. Звукът сам не може да направи нищо, но той подсилва ефекта на светлината.
— Не може да не сте доволни от този факт?
— Не ни задоволява резултатът. Подсилването не е достатъчно. Деликатните и безкрайно сложни вариации, продуцирани от звука при лазерното записване, се губят в ухото. То поглъща затвърдения елемент.
— Какво ви кара да мислите, че подсилената част е там?
— Защото понякога, винаги случайно, продуцираме нещо, което работи по-добре от цялостната мозъчна вълна. Не разбираме защо става така. Имаме нужда от музикант. Може би това сте вие. Ако изслушате и двете серии мозъчни вълни, може би ще успеете да измислите такт, който ще нагласи нормалния ред по-добре от аномалния. Надяваме се да приложите такъв такт, който ще подсили светлината и ще направи терапията по-ефективна.
— Но моля Ви — извика Бишъп разтревожен, — прехвърляте върху мен голяма отговорност! Когато композирам, моята цел е музиката ми да гали ухото и да разиграва тялото. Не се опитвам да лекувам болен мозък.
— Ние не искаме повече от това. Само когато пишете своята музика, направете го така, че да възвърнете нормалния ритъм на мозъчните вълни… Уверявам Ви, че не трябва да се страхувате от отговорността, господин Бишъп! Невъзможно е Вашата музика да нарани някого, тъкмо обратното. Освен това, ще Ви бъде заплатено, независимо от това дали ще победите, или ще претърпите поражение.
— Добре, ще опитам, но не обещавам нищо!
Върна се след два дена. Извикаха доктор Крей от съвещание, за да се срещне с него. Очите й бяха изморени.
— Какво ми носите?
— Имам нещо. Може да Ви свърши работа.
— Откъде сте сигурен?
— Не съм сигурен. Просто имам усещането… Изслушах лазерните записи, които ми дадохте. Музиката от мозъчните вълни на пациент в депресия и тези, които сте модифицирали като нормални. Права бяхте. Без примигващата светлина не ми въздействаха. Както и да е, извадих втората мелодия от първата, за да видя каква е разликата.