— Добре, имаме цяла нощ за подготовка — рече доволно Квинт Цицерон. — Няма да нападнат веднага. Преди това имат нужда от добра почивка.
Добрата почивка отне на нервните не повече от час. Малко след залез многохилядните им орди заляха лагера, затрупваха рововете с покрити с листа клони, използваха натруфените си с пера копия, за да се прехвърлят през стените. Римляните обаче ги чакаха. По двама придържаха дългите отбранителни копия и пробождаха нервните, щом се появяха. Други стояха върху още незавършените кули и хвърляха късите си копия със смъртоносна точност. А балистите от вътрешността на лагера засипваха многолюдната белгийска тълпа пред укрепленията с речни камъни.
Спусналият се пълен мрак доведе до спиране на атаките, но не намали бойния дух на нервните. Те беснееха и крещяха около лагера. Светлината от двайсет хиляди факли разсейваше мрака и огряваше кълчещите се силуети, голите им гърди, рошавите им като лъвски гриви коси, бляскавите им очи и зъби, сякаш хвърлящи искри. Нервните ликуваха: скачаха във въздуха, ревяха, крещяха, хвърляха факлите си и ги ловяха като жонгльори.
— Не е ли чудесно, момци? — казваше Квинт Цицерон из лагера, докато оглеждаше огньовете, трудещите се артилеристи, съблекли ризниците си, товарните животни, които пръхтяха и тропаха с копита, разтревожени от силния шум. — Не е ли чудесно? Нервните ни осигуряват светлината, необходима да завършим кулите си! Хайде, момци, не се помайвайте! Това да не ви е харемът на Сампзицерам?
Изведнъж гърбът му се вдърви, болката обхвана левия му крак и той закуца. „О, не и това! Не сега, не нов пристъп!“ Болката го поваляше с дни на легло, превръщаше го в един скимтящ парцал. „Не сега!“ Как можеше да допълзи до леглото си, след като всичко зависеше от него? Какво щеше да стане с бойния дух на войниците, ако пълководецът се огъне? Затова Квинт Цицерон стисна зъби и продължи да куцука из лагера, като от време на време събираше сили да отвори уста, да се усмихне, да се пошегува, да увери хората си колко добре се справят, да отбележи колко е хубаво, че нервните осветяват околността…
Нервиите нападаха всеки ден, запълваха рововете, опитваха се да превземат стените и всеки ден Девети легион ги отблъскваше, вадеше клоните от рововете и избиваше нервии.
Всяка нощ Квинт Цицерон пишеше ново писмо на гръцки до Цезар, намираше роб или гал, желаещ да го пренесе срещу огромна сума пари, и го изпращаше в мрака.
И всеки ден нервиите извеждаха вестоносеца на едно видно място, размахваха писмото, подскачаха и крещяха, докато куриерът бъдеше подготвен за мъчения с клещи, с ножове или с нагорещено желязо, след това млъкваха и оставяха писъците на нещастника да отекват над скованите от ужас римски редици.
— Не се поддавайте на чувствата! — повтаряше Квинт Цицерон, докато обикаляше накуцвайки войниците си. — Не доставяйте това удоволствие на тези мръсници!
И войниците му отговаряха с усмивка, махваха с ръка, осведомяваха се как е кръстът му, наричаха нервиите с имена, при чието споменаване големият му брат Цицерон би припаднал, и продължаваха да се сражават.
Един ден до него се приближи Тит Пулон с мрачно изражение.
— Квинте Цицероне, имаме нов проблем.
— Какъв? — попита пълководецът, опитвайки се да скрие тревогата в гласа си и да стои изправен.
— Отклонили са потока. Вече няма вода.
— Знаеш какво да правиш, Пулоне. Започвай да копаеш кладенци. Над клозетите. И помийни ями. — Квинт Цицерон се усмихна. — Бих се включил и аз, но сега не съм в настроение за копане.
Пулон се поразведри. Къде другаде щеше да намери такъв духовит пълководец като Квинт Цицерон, пък макар и с болен кръст?
Двайсет дена след първото нападение на нервните те все още атакуваха всяка сутрин. Желаещите да бъдат вестоносци свършиха също като водата и Квинт Цицерон трябваше да се примири с мисълта, че нито едно от посланията му не е минало отвъд вражеските редици. Е, нямаше друг избор, освен да продължават да се отбраняват. Да се сражават през деня, а през нощта да оправят пораженията и да прибират от бойното поле онова, което би им свършило работа — и да се питат колко време им остава, преди да се появяват дизентерията и другите болести. О, какво наказание само щеше да измисли на нервните, само да се измъкне жив! Мъжете от Девети легион все още бяха в добро здраве и присъствие на духа, все още работеха усърдно и се сражаваха с жар.